О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
С. 06.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4917 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Ч. Б. АД, представлявано от изпълнителния директор К., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № VІ – 37 от 24.04.14г. по в.гр.д.№ 383 по описа за 2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2210 от 19.12.13г. по гр.д. № 4381/13г. на Районен съд Бургас като е осъден П. Ч. Б. АД да заплати на А. Л. П. сумата от 7 920 лева, възнаграждение по договор за възлагане на управление за периода м.09.2011г. до м.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.13г., като е отхвърлен иска за мораторна лихва за периода 1.10.2011г. -31.05.2013г.за 829.89 лева.
По делото не е имало спор, че ищецът е бил избран за член на съвета на директорите на акционерното дружество на 30.08.2010г.и е освободен през януари 2013г.Общото събрание е взело решение месечното възнаграждение на членовете на съвета на директорите да е по 2 500лв. месечно до 5.09.2011г., когато е намалено на 500лв.
За да постанови акта си, по спорния по делото въпрос за дължимостта на така определеното възнаграждение, въззивният съд е приел, че то се дължи, тъй като съгласно ЗЗД, ТЗ и Устава на дружеството, не е обвързано от конкретен резултат. Отделно съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ищецът реално е извършвал дейност като е участвал в обсъждане на точките от дневния ред на годишното общо събрание, проведено на 5.09.2011г., изготвил е доклад за дейността, внесен в Общинския съвет на 8.06.2012г., както и доклад по възлагане на Общински съвет Б. от 23.04.2012г.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по въпроса: „Достатъчно основание ли е определянето на възнаграждение от Общото събрание на акционерите, за да възникне право на член на Съвета на директорите да го получава и съответно задължението на дружеството да го заплаща, без да е необходимо членът на Съвета на директорите да е изпълнявал добросъвестно вменените му по закон и устав задължения, за да му бъде заплатено това възнаграждение при мандатно правоотношение”?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва нейната основателност. Претендира съобразно приложен списък направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., чието реално внасяне удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № 66 от 16.07.2014г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото специално основание. Същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него е налице трайно установена съдебна практика, която въззивния съд е съобразил, давайки му положителен отговор. Членовете на Съвета на директорите участват в управлението на дружеството и получават възнаграждение, независимо дали са оформили отношенията си с трудов договор или с договор за управление и контрол. Получаването на възнаграждение произтича от управленското качество на заемания от тях пост и не е обвързано по основание и размер нито от дължима насрещна престация, нито от постигнат от дейността на Съвета резултат. Според установената практика от систематическото и логическо тълкуване на чл.244 ал.7 изр.второ от ТЗ и чл.221 т.5 от ТЗ, както и от факта, че Общото събрание на акционерното дружество взема решение и определя размера на възнаграждението, се налага извод, че единствено в неговите правомощия е да спре изплащането му. Независимо, че договорите във връзка с управлението на търговското дружество са подвид на договора за поръчка, за тях общите правила на чл.280 и сл.от ЗЗД намират приложение само доколкото няма специални правила в Търговския закон.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ – 37 от 24.04.14г. по в.гр.д.№ 383 по описа за 2014г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Ч. Б. АД ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор К.,със седалище и адрес на управление: [населено място] к/с”Лазур” спортен комплекс Лазур да заплати на А. Л. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] к/с ”С.” бл.27 вх.И ет.6 ап.11 сумата от 600лв./шестстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.