3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 296
София, 20.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 193/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1589 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 2329/2011г.
Ответниците В. А. Д., В. В. Б. и В. Г. Х. са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради липса на идентичност между разрешените въпроси в обжалваното решение и цитираното от касатора решение на ВС по гр.д.№ 689/1966г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на имота е 16 648лв./, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 247/18.05.2011 г. по гр. д. № 307/2008 г. и е осъдил [фирма] да отстъпи собствеността и да предаде на В. А. Д., В. В. Б. и В. Г. Х. владението на имот пл. № 773, кв. 67, 41, включени в парцел II – оздравителен дом II по плана на [населено място], [община] , с площ 4.5дка, заключен между точки с цифри 3, 2, 15, 16, 17, 3 съобразно комбинирана скица приложение № 3 към приетото заключение на вещото лице на лист 192 от първоинстанционното производство като е отменил и нот.акт № 29, том II, рег. № 4497, дело № 329/2001г. на нотариус Р. , рег. № 099, с район на действие Районен съд – Карлово.
В. съд е приел, че [фирма] [населено място] е сключил договор за продажба с несобственик и договорът не може да се противопостави на действителните собственици – ищците по делото В. А. Д., В. В. Б. и В. Г. Х.. От момента на сделката , сключена с нот акт № 29, том II, рег. № 4497, дело № 329/2001г. на нотариус Р. , рег. № 099, с район на действие Районен съд – Карлово, купувачът е само владелец на имота и за него може да се приложи разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ЗС, но по делото липсват категорични доказателства за осъществено владение в периода от 2001 до 2006г., оградата на процесния имот е поставена през 2008 г., нещо повече, през 2006г. ищците са били въведени във владение от съдебен изпълнител, за което е съставен нарочен протокол като въводът е извършен на самия терен, с поставяне на колчета.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправният въпрос изтекла ли е придобивна давност , в противоречие с практиката на ВКС , постановяваща, че упражняваната придобивна давност се прекъсва с предявяване на иск срещу владелеца, какъвто до 2008г. не е бил предявен от ищците по настоящото дело и не е извършено фактическо действие, което да посочи на [фирма] , че друго лице се смята за собственик и фактическата власт е била несмущавана. К. е представил извлечение от решение 1302/1966г. на ВС, І г.о. според което придобивната давност се прекъсва както с предявяване на осъдителен иск за владяния от него спорен имот, така и с предявяване на установителен иск за същия имот. Въпросът за прекъсване на давността обаче не е разглеждан от въззивния съд. Решаващите мотиви за неоснователност на предявения иск са свързани с недоказване на обективния признак на владението като предпоставка за настъпване на последиците на придобивна давност, а именно добросъвестния владелец да упражнява непрекъсната фактическа власт в продължение на пет години. Следователно поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, липсва и твърдяното противоречие между обжалваното решение и цитираното от касатора решение № 130281966г. на ВС, І г.о.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1589 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 2329/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: