О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
Гр.С., 04.05.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1301 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Т. срещу решение №.2215/2.12.14г. по г.д.№.3013/14 на Софийски апелативен съд, 8с., – с което е отменено решение №.3067/7.05.14г. на СГС, І ГО, 14с., в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на Е. М. Т. на основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД разликата над 2000лв. до 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, като в тази част искът е отхвърлен като неоснователен.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация поради липса на формулиран правен въпрос по смисъла на разпоредбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – от публикувана в бр.40/464/29.09-5.10.12г. на вестник „Уикенд” статия „М. Очите си търси рушвети от съдии и ченгета”, за основателен за сумата от 2000лв. За да достигне до този извод е приел, че статията, публикувана в издаван от ответника вестник, съдържа данни, които не отговарят на истината и изопачават фактите, и клеветническа и опозоряваща личното достойнство на ищеца информация – което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. От друга страна, обаче, събраните по делото доказателства обосновават присъждане на обезщетение в по-малък от определения от първоинстанционния съд размер. Безспорно публикуваните данни са повлияли негативно на репутацията и личното себеусещане на ищеца, като са били разпространени публично чрез печатно издание, станало достояние на неограничен кръг хора. Същевременно, обаче, разглежданият материал е бил в края на статията, няма насочване към името на ищеца в заглавието, няма снимков материал; изпитаните от него негативни емоции в този период не са били само от статията; няма данни за сериозни здравословни проблеми, които да са налагали медицинска намеса; имал е подкрепата и разбирането от страна на семейството си; няма данни за възникнал проблем в службата; не се установява колеги и приятели да са променили отношението си към него /вкл. прекият му началник сочи, че не е повярвал на изнесеното/; в статията липсват обидни квалификации или личен коментар на журналиста, като използваният език съответства на естеството и стила на вестника като цяло.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Определено ли е обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл.52 ЗЗД и не е ли същото в противоречие със задължителната практика на ВКС – р.ІІ от ППВС 4/68?”.
Настоящият състав намира, че изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И. от касатора въпрос е фактически и касае конкретните факти по делото. Той не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата по делото при решаване на спора по същество. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че в цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, взел е предвид релевантните факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, обсъдени съобразно ППВС 4/68г., въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение възлиза на пресъдения размер. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2215/2.12.14г. по г.д.№.3013/14 на Софийски апелативен съд, 8с.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: