2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С. 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4182/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. – Р. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Ю. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 06.10.2014г. по в.гр.д. № 2466/2014г. в частта, с която след отмяна на решението на Софийски районен съд, 32 с-в, от 22.11.2013г. по гр.д. № 41195/2012г. са отхвърлени предявените от М. М.-Р. против Д. В. Х., В. В. И. и Д. Д. Х. искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Ответниците Д. В. Х., В. В. И. и Д. Д. Х., всички от [населено място], не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта, относно исковата претенция за 19 061,25 лв. и е процесуално допустима в тази част. В останалата част, предвид цената на всеки от исковете /4558,80лв. за неплатена ел. енергия, 3206,45 лв. за неплатен газ за битови нужди, 800 лв. за неплатена вода и 379,58 лв. вреди от заплатени разноски в заповедно производство/ и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата М. М. М. – Р. в качеството си на наемодател е предоставила на ответника Д. В. Х. – наемател, с договор за наем за две години ползването на собствения си апартамент в [населено място], [улица], с наемна цена след 01.01.2006г. от 250 евра. Видно от представения по делото въвод във владение от 06.04.2012г., на ищцата е възстановено държането на имота. Приел е, че по делото няма представени писмени доказателства, че имотът е бил пренает от ответниците В. В. Д. и детето Д. Д. Х., поради което искът срещу тези ответници е неоснователен. Относно претенцията срещу Д. В. Х. съдът е приел, че по делото липсват данни да е била уговорена солидарна отговорност на ответниците, солидарност не е предвидена и в закона, поради което е налице разделна отговорност между физическите лица. Тъй като претенцията е насочена срещу четирима ответници /посочените по-горе физически лица и [фирма], по отношение на което осъдителното първоинстанционно решение е влязло в сила/, то същите отговарят разделно и отговорността им е по ? за всеки от тях. Относно размера на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като се е позовал на съдебна практика, въззивният съд е приел, че то следва да бъде определено на базата на средния пазарен наем за подобни обекти, но не по-малко от получаваната наемна цена. По изложените съображения е отхвърлил иска по отношение на ответниците В. В. И. и Д. Д. Х. и е потвърдил първоинстанционното решение по отношение на Д. В. в размер на 4 765,31 лв., колкото е неговият дял от претендираната сума.
К. М. М. М. – Р. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради допуснато процесуално нарушение, поради незаконосъобразни изводи на въззивния съд относно изискването за форма на наемното правоотношение и правата и отговорностите на пренаемателя, както и по отношение невъзможността на въззивния съд да излиза извън пределите на въззивната жалба. На следващо място е формулирала пет материалноправни въпроса по прилагането на солидарната отговорност, за които счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като изложението не съдържа ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Оплакванията за допуснато процесуално нарушение и материална незаконосъобразност на съдебния акт не са основания за допускането му до касационно обжалване, а основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, по които ВКС се произнася при допускане на касационно обжалване и разглеждане на спора по същество.
От формулираните въпроси с посочено основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, от значение за решаването на делото е въпросът „в случай, че съдът приеме, че не е налице солидарна отговорност между наемателя и членовете на неговото домакинство спрямо наемодателя, то следва ли да раздели на броя на членовете на домакинството на наемателя размера на дължимото обезщетение”, който е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения по-горе въпрос, като на жалбоподателката се укаже да внесе държавна такса в размер на 190,61 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на М. М. М. – Р. от [населено място], срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 06.10.2014г. по в.гр.д. № 2466/2014г., В ЧАСТТА относно претенцията за неплатена ел. енергия, газ за битови нужди, потребена студена вода, неустойка за забава и заплатени разноски в заповедно производство и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 06.10.2014г. по в.гр.д. № 2466/2014г. в останалата част, с която е отхвърлена пренцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за обезщетение за ползване на процесния апартамент.
Указва на М. М. М. – Р. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 190,61 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в частта, с която производството по делото е прекратено, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част определението е окончателно.
П.:
Членове: