2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 02.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа частно гр. дело № 54 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 257 от ГПК.
Образувано е по молба по чл. 255, ал. 1 от ГПК с вх. № 7685/27.12.2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС), подадена от М. Г. Х.. С нея е направено искане за определяне на подходящ срок, в който ПАС да се произнесе по направени с молби от 13.06.2011 г., 14.06.2011 г. и 19.11.2011 г. искания на молителя за изпращане на адреса му в затвора в [населено място] на заверен препис от протокола от съдебното заседание от 10.06.2011 г. по гр. дело № 541/2011 г. на ПАС и за поправка и допълване на същия протокол. С друга молба по чл. 255, ал. 1 от ГПК, която не е заведена с входящ номер, с посочена в нея дата 19.12.2011 г., същият молител е направил искане за определяне на подходящ срок, в който ПАС да се произнесе по направени с молби от 18.11.2011 г. и 25.11.2011 г. искания на молителя за изпращане на адреса му в затвора в [населено място] на заверен препис от протокола от съдебното заседание от 18.11.2011 г. по гр. дело № 541/2011 г. на ПАС и за продължаване на срока за внасяне на искане за допълване или поправка на същия протокол.
В становището си от 18.01.2012 г. по чл. 255, ал. 2 от ГПК, апелативният съд сочи, че молителят е подал, сочените от него молби с горните искания. Изтъкнато е, че изпращането на преписи от протоколите от съдебните заседания не е процесуално действие, дължимо на страните, поради което не може да се приеме, че е налице бавност за извършване своевременно на такова. Посочено е и че исканията на молителя за поправка на протоколите не са такива по смисъла на чл. 151 от ГПК, тъй като не сочат пропуски – незаписани искания или други процесуални действия, нито неправилно или погрешно записани такива. Изложено е и становище, че тези искания на молителя представляват злоупотреба с право от негова страна, целящи единствено излизане от мястото за лишаване от свобода. Изложени са и съображения, че тъй като по делото вече е постановено решение, апелативният съд не би следвало да извършва процедура по чл. 151 от ГПК.
По въззивното дело действително са постъпили, сочените от молителя: негови молби от 13.06.2011 г. (с вх. № 3812/17.06.2011 г. – лист 25), от 14.06.2011 г. (с вх. № 3811/17.06.2011 г. – листове 22 и 23) и от 19.11.2011 г. (с вх. № 6921/23.11.2011 г. – лист 57), съдържащи искания за изпращане на адреса му в затвора в [населено място] на заверен препис от протокола от съдебното заседание от 10.06.2011 г. по гр. дело № 541/2011 г. на ПАС и за поправка и допълване на същия протокол; както и негови молби от 18.11.2011 г. (с вх. № 6920/23.11.2011 г. – лист 55) и от 25.11.2011 г. (с вх. № 7055/30.11.2011 г. – лист 65), съдържащи искания на молителя за изпращане на адреса му в затвора в [населено място] на заверен препис от протокола от съдебното заседание от 18.11.2011 г. по гр. дело № 541/2011 г. на ПАС и за продължаване на срока за внасяне на искане за допълване или поправка на същия протокол. По тези искания няма произнасяне от състава на апелативния съд. Не представляват такова произнасяне (уважаване или оставяне без уважение на направените искания) отбелязванията на докладчика по делото върху част от молбите: “К.д. Получена след постановяване на решението”. В становището на съда по чл. 255, ал. 2 от ГПК също не се сочи той да се е произнесъл по направените от молителя искания, като са изложени доводи в насока за тяхната неоснователност, което не е предмет и е недопустимо да бъде коментирано в настоящото определение по чл. 257 от ГПК. По повод обаче, застъпеното в становището, че не може да е налице бавност за извършване на недължимо от съда на страните процесуално действие, като се визира искането на молителя за изпращане на преписи от съдебните протоколи на адреса му в затвора в [населено място], следва да се има предвид не само чл. 7, ал. 2 от ГПК (на аргумент от която разпоредба очевидно се основава това становище), но и разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ГПК. Последната несъмнено вменява в процесуално задължение на съда да предостави съдебния протокол “на разположение на страните”. При тълкуването и при прилагането й в случая следва да се имат предвид и особените обстоятелства по делото, че молителят изтърпява наказание “доживотен затвор без замяна”, че няма пълномощник по делото и че във въззивното производство му е отказана правна помощ – процесуално представителство по делото, предвид които обстоятелства молителят няма (лично или чрез представител) достъп до делото. По исканията за поправка и допълване на съдебен протокол и за продължаване на процесуален срок, съдът също несъмнено дължи произнасяне в разумен срок (арг. от чл. 13 от ГПК), включително и след постановяването на решението си по делото.
С оглед изложеното, тъй като първите две от подадените от молителя молби са постъпила в съда на 17.06.2011 г., а последната – на 30.11.2011 г., и тъй като и понастоящем не е налице произнасяне от ПАС по направените с тях искания, следва да се приеме, че в случая е налице необосновано забавяне на това произнасяне по смисъла на чл. 257, ал. 2, изреч. 1 от ГПК, поради което, на основание същата разпоредба, следва да се определи едноседмичен срок, считано от връщането на делото на ПАС, в който той да се произнесе по исканията на молителя за изпращане на преписи от съдебните протоколи и за продължаване на срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК досежно съдебния протокол от 18.11.2011 г., както и да предприеме необходимите процесуални действия за осигуряване произнасянето по искането за поправка и допълване на съдебния протокол от 10.06.2011 г. в нов разумен срок, не по-дълъг от два месеца, считано също от връщането на делото.
По настоящото частно гр. дело е постъпила и нова молба по чл. 255, ал. 1 от ГПК, подадена направо до ВКС – заведена с вх. № 943/27.01.2012 г., която следва да се администрира от ПАС по реда на чл. 255, ал. 2, респ. чл. 256 от ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок, считано от връщането на гр. дело № 541/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, в който последният да се произнесе по направените с подадените от М. Г. Х. молби с вх. №№ 3812/17.06.2011 г., 3811/17.06.2011 г., 6921/23.11.2011 г., 6920/23.11.2011 г. и 7055/30.11.2011 г., искания за изпращане на адреса на молителя в затвора в [населено място] на заверени преписи от протоколите от съдебните заседания от 10.06.2011 г. и от 18.11.2011 г. по същото дело, и за продължаване на срока за подаване на искане за допълване или поправка на последния протокол, както и да предприеме необходимите процесуални действия за осигуряване произнасянето по искането за поправка и допълване на съдебния протокол от 10.06.2011 г. в нов разумен срок, не по-дълъг от два месеца, считано също от връщането на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: