О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
Гр.С., 06.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.7223 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение от 22.10.2014г. по г.д.№.377/14г. на Шуменски окръжен съд е потвърдено определение /решение/ №.308/28.04.2014г. по г.д.№.1687/13г. на Районен съд Шумен – с което е допълнено постановеното по делото решение в частта му за разноските, като е постановено, че те остават така, както са направени.
Постъпила е частна касационна жалба от Ч. Д. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите 1. „Има ли легална дефиниция на термина законно необходими претенции”; 2. „Може ли правилата по брачни дела – чл.329 ал.1 ГПК/lex specialis/, да се прилагат в конкретната хипотеза, когато исковете не са брачни по смисъла на част ІІІ /особени искови проиводства/, Глава 26 – „Производство по брачни дела” от ГПК”; 3.”Допустимо ли е въззивната инстанция, при констатиране на пороци в депозираната въззивна жалба /непосочване или непредставяне на исканите доказателства на основание чл.266 ал.3 ГПК/ да даде ход на жалбата и да отхвърли допускането и събирането на въпросните доказателства, именно поради това, но без да е оставила въззивната жалба без движение и без да е дала законоустановения срок за отстраняване на нередовности в жалбата?”
Ответната страна П. Ж. Й. оспорва жалбата.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Шуменски окръжен съд е приел, че принципното разпределение на деловодните разноски по претенции, по които предявяването на иска е законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, не е съобразно правилата на чл.78 ал.2 ГПК, а по други правила, като например по брачни дела, съобразно чл.329 ал.1 ГПК – разноските се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или недобросъвестност или и двамата съпрузи са виновни и недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки един от тях, както са ги направили; в подкрепа на горния извод се е позовал и на задължителна практика на ВКС – опр. №.456/2.10.12г. по ч.г.д.№.422/12г., ІІ ГО на ВКС. Посочил е, че по аналогичен начин следва да бъдат разпределени разноските и в настоящото производство, доколкото то се осъществява само по съдебен ред – дори и когато страните изчистят всички спорни въпроси по между си и постигнат споразумение по чл.127 ал.1 СК, то отново следва да бъде утвърдено от съда, за да бъде годно изпълнително основание. Отразил е и, че освен това в случая претенциите и на двамата родители са били частично съобразени при постановяване на акта по съществото на спора – още повече, че дори и да не е бил сезиран с претенция за издръжка, съдът е длъжен служебно да присъди такава съобразно чл.127 ал.2 СК – непостигането на споразумение по който и да е от елементите му /местоживеене на детето, упражняване на родителски права, лични отношения с него и издръжка/, и сезирането на съда само с един от тези спорни въпроси, го задължава, без да има каквито и да е други претенции или насрещни такива, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Изложението не съдържа материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с ТР 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора.
В случая рашаващите мотиви на въззивния съд във връзка с изложените в жалбата доводи не съдържат обсъждане на въпроса има ли легална дефиниция на термина „законно необходими претенции”. Доколкото същият е бил употребен в мотивите, това е направено предвид позоваването на задължителна практика на ВКС – опр. №.456/2.10.12г. на ВКС по г.д.№.422/12г., ІІ ГО, и приетото от състава, че се касае за аналогичен на разгледания в него случай.
Съдът не се е произнасял и в смисъл, че правилата за брачни дела и в частност чл.329 ал.1 ГПК се прилагат в конкретната хипотеза – цитирането на същите е посочено само като пример за случай, в който предявяването на иск е законно необходимо и поради това правилото на чл.78 ал.2 ГПК е неприложимо. Отделно от изложеното, във връзка с начина на определяне на разноските в подобни производства е налице задължителна практика на ВКС – в това число горецитираното определение, на която въззивната инстанция се е позовала и постановеното от нея определение не й противоречи.
Поставеният трети въпрос е също неотносим. Решаващите мотиви на въззивния съд не са свързани с отхвърляне на молбата поради непредставяне на доказателства за това, че жалбоподателят не е дал повод за завеждането на делото. Напротив, съдът изрично е посочил, че освен, че се касае за хипотеза, в която чл.78 ГПК е неприложим, в случая съдът е бил да задължен да се произнесе по всички елементи на чл.127 ал.2 ГПК – в това число и по искането за издръжка – дори и да е било налице несъгласие само по отношение на един от тях, а и претенциите и на двамата родители са били частично съобразени.
Следва да се има предвид и, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, респективно на въззивното определение. Проверка за законосъобразност на последното може да се извърши само ако то се допусне до касационно обжалване – за което в случая не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Шуменски окръжен съд от 22.10.2014г., постановено по г.д.№.377/14г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: