О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С. 11.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2234 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. П. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 32 от 26.01.2015г. по в.гр.д. № 1065/14г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение № 1524 от 15.10.2014г. по гр.д. № 3349 по описа за 2014г. на Районен съд Плевен като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски.
В. съд е приел, че извършеното на основание чл.328 ал.2 от КТ уволнение от заеманата длъжност „заместник директор в ТП на Държавно горско стопанство” П. е законосъобразно, защото е налице сключен договор за управление, целящ постигането на определени финансови – икономически резултати, уволнението е извършено от компетентен орган – директор на териториалното поделение, който съгласно Правилника за организацията и дейността на Северозападното държавно предприятие /чл.21- 23/ има правомощието да сключва и прекратява договорите с работниците и служителите, извършено е изискуемото се съгласуване с директора на Северозападното държавно предприятие /писмо с изх.№ 1251 от 12.06.2014г./ и е спазени предвидения девет месечен срок.
Като основание за допустимост касаторката се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Северозападното държавно предприятие явява ли се „предприятие” по смисъла на §1 т.2 от ДР на КТ и сключеният договор за управление № 68 от 23.09.2013г. явява ли се „договор за управление” по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ за да може въз основа на него да бъде уволняван служител от ръководството на териториалното поделение?, 2. На какви критерии следва да отговаря договора за управление между „Северозападното държавно предприятие” ДП и инж.М. като директор на ТП „Д. П.”, за да се приеме, че отговаря на изискванията на чл.328 ал.2 от КТ? и 3. На какви критерии следва да отговаря възложената на новия управител програма /бизнес – задача/, за да се приеме, че сключения договор за управление е такъв по чл.328 ал.2 от КТ и представеният по делото финансов план за 2014г. на ТП „Д. П.” поставя ли постигането на икономически показатели като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, за да се приеме, че договорът за управление на инж. М. е такъв по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ? Според касатора въззивният съд се е произнесъл по първите два въпроса в противоречие с постановени по чл.290 от ГПК решения № 108 от 19.03.2012г. по гр.д.№ 819/11г. на ІV г.о., № 718/2010г. по гр.д.№ 67/10г. на ІІІ г.о., № 101 от 8.03.2012г. по гр.д.№ 728/11г. на ІV г.о., а по третия въпрос с решения № 249 от 4.07.2013г. по гр.д. № 1358/12г. на ІV г.о. и № 481 от 13.12.2011г. по гр.д. № 168/11г. на ІV г.о.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Нито един от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото и трите въпроса са фактически, а не правни, касаят конкретния случай и отговорът им изисква обсъждане на ангажираните по делото доказателства и преценка на спора по същество. Съгласно цитираното тълкувателно решение, поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби не може да се произнася по правилността на направените от въззивния съд правни изводи. В тази връзка на този етап касационната инстанция не може да даде отговор на поставените от касатора въпроси дали Северозападното държавно предприятие се явява „предприятие” по смисъла на §1 т.2 от ДР на КТ, дали сключеният между „Северозападното държавно предприятие” ДП и инж.М. договор за управление отговаря на изискванията на чл.328 ал.2 от КТ и дали представения по делото финансов план за 2014г. на ТП „Д. П.” е такъв, че да може да обоснове извод, че сключения с инж. М. договор за управление е по чл.328 ал.2 от КТ.
По поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване и защото не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Правните въпроси за характера и критериите, на които следва да отговарят договора за управление по чл.328 ал.2 от КТ и възложената с него програма са разрешени от въззивния съд съобразно установената и приложена от касатора съдебна практика. „Предприятие” по смисъла на §1 т.2 от ДР, във връзка с чл.328 ал.2 на КТ е това стопанско предприятие, което има за основна задача постигането на конкретни стопански резултати, реализиране на задачи с посочени икономически показатели, които в зависимост от конкретната сфера на приложение са различни. В конкретния случай чл.173 от Закона за горите определя държавните горски стопанства като държавни предприятия, които осъществяват дейността си в определения им район /независимо, че са териториални поделения на по-големи държавни предприятия/. Законодателно предвидената организационна структура в цитираната норма /ал.3/ предвижда директорът на по-голямото държавно предприятие да сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения за срок 5 години. Идеята е – държавните горски стопанства да се управляват от лице, което се задължава срещу възнаграждение да постигне за свой риск в уговорен срок определен стопански резултат, който е конкретизиран в сключения договор за управление. Последният следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържане / задължително следва да предвижда поемане на права и отговорности, реализиране на конкретни задачи, възнаграждение, обвързано с постигане на конкретни финансови резултати и предвидена отговорност при неизпълнение на програмата/ и срок. С оглед тези специфики на управляващият предприятието се предоставя възможност да сформира управленски екип, във връзка с което е правомощието му по чл.328 ал.2 от КТ.
Мотивиран от изложеното,като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32 от 26.01.2015г. по в.гр.д. № 1065/14г. на Окръжен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.