О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
Гр.С., 11.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.811 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП Д. „К.” Д. срещу решение №.167/25.11.15 по г.д.№.259/15 на Силистренски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.167/13.08.15 по г.д.№.220/15 на Районен съд Дулово за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна М. Г. Р. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил незаконосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. По делото няма спор относно фактите – а именно, че: ищецът е заемал длъжността „ловен стражар” в Д. „К.” ТП Д.; че към момента на започването на работа и към момента на уволнението длъжностната му характеристика е била една и съща и не е била променяна; че тя съдържа изискване работникът да притежава удостоверение за подборен лов и удостоверение за ловен водач; че ищецът не притежава такава и не е представял доказателства за притежанието им към момента на постъпванена работа. При горната безспорна фактическа обстановка съдът е приел, че е налице хипотеза, при която при сключване на трудов договор работникът не е отговарял на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на длъжността, работодателят е знаел за това, но въпреки това го е назначил, а впоследствие го е уволнил на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – като в този случай, съобразно задължителната практика на ВКС /реш.№.207/2.10.14г- по г.д.№.2355/14, ІІІ ГО/, уволнението може да бъде признато за незаконно само в хипотеза, когато изискванията не са нормативно определни. Изискванията за образование и квалификация на ловните стражари са уредени в чл.105 ал.1 от Правилника за прилагане на З., приет с ПМС №.151/13.06.01 /П., ДВ бр.58/01/ и те са висше или средно лесовъдско образование по специалностите „горско и ловно стопанство”, „горско стопанство и дърводобив”, „помощник-лесовъд”, горско стопанство”, „горско и ловно стопанство и дърводобив” с минимум втора квалификационна степен или по други специалности, приравнени на тях от М. на образованието, младежта и спорта. В случая ищецът отговаря на тези изисквания – представил е диплома от Професионална гимназия по горско стопанство и дърводобив „С. М.” [населено място], с профил „горско стопанство и дърводобив” – т.е. една от посочените в закона специалнности за заемане на длъжността. При това положение всички останали изисквания, въведени в длъжностната характеристика на ловния стражар, са по усмотрение на работодателя и липсата на някое от тях при назначаване на работа не води до наличие на предпоставките за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Каква е стойността на длъжностната характеристика при изпълнение на трудовите функции, ако лицето не разполага с нужната професионална квалификация и премълчава този факт – е ли предпоставка това към момента на узнаване да се прекрати трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ”; 2. „Допустимо ли е коментар на липса на специални познания и съответната професионална квалификация, като възможност да се изпълняват трудови функции, където това е задължително?”; 3.”Представлява ли изпълнение на такава функция без нужната професионална квалификация закононарушение?”; 4. „Следва ли при констатиране на такова закононарушение работодателят да реагира с прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ?”. 5. „В. съд дали следва при постановяване на своето решение да обсъди всички релеванти доводи и доказателства на страните?”. Сочи се, че първите четири въпроса са решавани противоречиво от съдилищата /без да се конкретизира и представя съответна практика/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а петият е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.1116/1.10.08 по г.д. №.4876/07, V ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първите четири въпроса не съставляват материалноправни или процесуалноправни въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос съдържа условие, което не е налице, респективно не е било прието за установено от фактическа страна. В. инстанция не е приела, че ищецът е премълчал факта, че не разполага с нужната професионална квалификация. Същевременно решаващите мотиви на съда са, че в хипотеза, при която работникът не е отговарял на изискванията за заемане на определена длъжност още при сключването на договора, от значение е единствено дали тези изисквания са нормативно определени или въведени по усмотрение на работодателя – ако те са били нормативно определени, то тогава уволнението е незаконно; ако са въведени от самия работодател по негова преценка – какъвто е процесния случай, основанието на чл.328 ал.1 т.6 ГПК не е налице. Този извод е и в съответствие със задължителната практика на ВКС – съобразно която когато съответното изискване за образование и квалификация не е нормативно установено, а е било въведено от самия работодател с длъжностна характеристика, и той е сключил трудов договор с работника или служителя – знаейки или трябвайки да знае – предвид представените му документи за завършено образование и квалификация, че последният не удовлетворява тези изисквания, той не би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. Акцентът е върху поведението на работодателя, който към момента на сключване на трудовия договор знае – или би трябвало да знае – на какви изисквания, в това число поставени от него, следва да отговаря работникът, когото наема за определена длъжност, респективно знае – или би трябвало да знае – предвид документите, които може и следва да изиска и които се намират в негово държане след представянето им по повод сключване на договора – дали те удостоверяват, че кандидатът за работа отговаря на въведените изисквания. Приемайки, че и без да отговоря на тях, работникът би се справил с възложената работа, работодателят на практика в конкретния случай сам се е отказал от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него /а не от законодателя/ изисквания, и се е съгласил, че притежаваните от работника образование и квалификация са достатъчни. При това положение впоследствие той не би могъл да черпи благоприятни за себе си последици от това свое поведение, респективно да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение, позовавайки се на чл.328 ал.1 т.6 КТ. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая, видно от личното трудово досие на ищеца, преди постъпването му на работа той е представил набор от документи, описани в молба за постъпване; удостоверения за подборен лов и за ловен водач не са били описани и представени; върху самата молба е поставена резолюция за изготвяне на трудов договор за длъжността „ловен стражар” със съответни параметри – т.е. работодателят е знаел или би трябвало да знае, че към момента на сключване на договора ищецът не е притежавал изискуемите удостоверения.
Аналогичното важи и за въпроси с номера от две до четири. Те не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, не са свързани с решаващата му воля и са неотносими към изхода на спора.
По отношение на петия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Цитираното от касатора решение е постановено по реда на отменения ГПК и не съставлява задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, доколкото е налице такава – съобразно която съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, всички доводи на страните, които имат значение за решението по дело, и доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от нея. Съдът е обсъдил правнорелевантните факти и доказателства – чието обсъждане дължи, и е изложил подробни мотиви за решението си, вкл. позовавайки се задължителна практика.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.167/25.11.15 по г.д.№.259/15 на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: