О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№.1261
гр. София , 12.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 314/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Г. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 941 от 31.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Варненския окръжен съд с което е отменено решение № 1* от 14.07.2006 г. по гр.д. № 863 от 2004 г. на Варненския районен съд, четиринадесети състав и е отхвърлен иска на касатора срещу П. В. Г., Д. П. В. и В. П. В. за възстановяване собствеността и предаването на владението на лозе, находящо се в землището на гр. “., местността “Т” , съставляващо им. пл. № 1* с площ от 1000 кв.м. В решението се подържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в недопускане на гласни доказателства при условията на чл.134, ал.1 ГПК /отм./ за установяване съдържанието на документ- протокол за замяна на ТПС Комисия, който е изгубен.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като счита , че решението следва да се допусне до касационна проверка по въпроса относно допустимостта на гласни доказателства за установяване на съдържанието на документи които са унищожени или загубени не по вина на страната.
Ответниците П. В. Г. , Д. П. В. и В. П. В. не са взели становище по подадената касационна жалба и придружаващо я изложение.
Не е взела становище и третото лице – помагач П. П. М. .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Г. Д. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , но при условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният ревандикационен иск от Д. Г. Д. срещу П. В. Г., Д. П. В. и В. П. В. за лозе, находящо се в землището на гр. “., местността “Т” , съставляващо им. пл. № 1* с площ от 1000 кв.м. защото е намерил че това обстоятелство не е било установено по реда на пълното и главно доказване. По делото е било доказано по категоричен начин , че през 1968 г. по гр.д. № 278 от 1968 г. на Варненския районен съд, процесния имот като част от друг селскостопански имот е бил обект на делба и по силата на съдебна спогодба е бил възложен на А. Н. . Съсобствеността по това дело е възникнала като наследствено правоприемство между двамата сина на П. А. Н. , комуто този имот е бил предоставен от ТПС Комисия по замяна срещу негов земеделски имот, внесен в ТКЗС. Протокола за замяна не е бил представен защото по делото е установено , че архива на ТПС Комисия е бил унищожен.
Алекси Н. от своя страна е преотстъпил имота на своята дъщеря П. П. М., която е присъединила владението на своите праводатели, започнало от 1960 г. и с оглед възлагането в дял по делбата на нейния баща, който й го е преотстъпил се снабдява с н.а. № 137 от 1981 г. за собственост на оригинерно основание. П. П. М. е привлечена като трето лице – помагач.
С н.а. № 173 от 1983 г. П. М. извършва замяна между този имот и имот, собственост на Г. Д. Г. – баща и наследодател на ищеца. След няколко транслативни сделки Д. Д. става негов собственик. Въззивният съд е намерил, че правото му на собственост не е установено по реда на пълното и главно доказване защото не е представен протокола за замяна от ТПС Комисия , легитимиращ собствеността на П. М. , от която е бил закупен първоначално имота, макар ,че индиция за неговото съществуване е удостоверение № 1* от 22.06.1966 г. , което като диспозитивен свидетелстващ документ установява наличието му. Освен това по делото е била представена и разписка установяваща, че препис извлечение от този протокол е бил получен на 20.02.1960 г. и следователно е съществувал . Независимо от посочените доказателства и липсата на данни , че ищеца е виновен за унищожаването на архива на ТПС Комисия , събраните гласни доказателства установяващи ,че той е съществувал и че с него е извършена твърдяната замяна не са включени в доказателствения материал. Основание за това е намерено в обстоятелството , че липсват преки доказателства за факта, че не ищеца е виновен за унищожаването на протокола, т.е. не е установен състава на чл.134, ал.1 ГПК/отм./ .
Настоящия състав намира, че изводите са направени в противоречие с трайната практика на ВКС по поставения процесуален въпрос , поради което исканата касационна проверка е допустима обаче при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в каквато насока са наведените обстоятелства .
Касатора дължи внасянето на държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС съгласно чл.18 от Тарифата за таксите ,внасяни от съдилищатна по реда на ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 941 от 31.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Д. Г. Д..
УКАЗВА че Д. Г. Д. следва да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв.
След представяне на документ за внесената държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: