2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 21.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия в закрито заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 3163/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Н. П. против определение от 07.12.2011 г. по гр. дело № 16569/2011 г. на Софийски градски съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски градски съд е върнал жалбата на И. Н. П. и е прекратил производството по гр. дело № 16569/2011 г. по описа на същия съд. За да постанови този резултат съдът е приел, че пълномощникът на жалбоподателя бил уведомен за решението на 07.04.2011 г., а жалбата била подадена на 07.06.2011 г., поради което била просрочена.
Определението е неправилно.
Правно необосновано въззивният съд е направил преценка за редовно връчване на съобщението за постановеното от сезирания първоинстанционен Софийски районен съд решение от 04.04.2011 г. Този извод се налага от обстоятелството, че жалбоподателят И. П. е бил ищец в производството, инициирано по подадена от него молба с искане за отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост, в която същият живее. При тези фактически данни неправилно първоинстанционният съд, без да бъде сезиран за това от ищеца и с оглед невръчването на призовката за първото съдебно заседание е допуснал предоставяне на правна помощ чрез определяне на процесуално представителство, като вид на правната помощ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ императивно определяща обхвата на системата за правна помощ, императивно изисква по граждански дела такава помощ да се предоставя само в случаите, когато въз основа на представени доказателства /изчерпателно изброени/ от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същата норма определя изрично и начина на формиране на преценката за това, като тази преценка налага представяне на конкретни доказателства. С оглед така очертания режим на предоставяне на правната помощ районният съдия не е могъл да я предостави на основание чл. 23 от Закона за правната помощ. Съдът не е имал и основание за назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК /така както е мотивирал определението си/, тъй като този текст касае единствено ответника по иска с оглед охраняване на неговия интерес, но не и ищецът, какъвто е И. П.. Изложените съображения са необходими не във връзка с осъществяване на контрол по отношение на акта, с който е назначен особен представител, а само с оглед обосноваване на изначалната невъзможност по този ред служебно да бъде заместена активната функция, присъща на ищцовата страна с натрапено на същата процесуално представителство. Тук следва да се отбележи, че по принцип служебно реализираната защита е уредена изцяло в защита интересите на ответника по иска, тъй като съществува реална опасност, той да бъде осъден, без да може да направи своите възражения. Ищецът по иска е този, който твърди накърняване на негово субективно материално право, поради което и правната помощ на същия може да бъде предоставена само по негово искане, но не и служебно от съда. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че уведомяването за съдебния акт на първата съдебна инстанция не е редовно осъществено, което обосновава и неправилност на изводите на съда относно изтичането на срока по чл. 259 ГПК. С оглед на изложеното следва да се отмени обжалваното определение на Софийски градски съд и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 07.12.2011 г. по гр. дело № 16569/2011 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: