О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С. 31.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1899 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Е. Й. Й. от [населено място] против определение № 1212 от 11.04.2016г. по ч.гр.д.№ 5080 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 3825 от 30.12.2015г. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а молбата уважена.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира жалбата за неоснователна поради следното :
Настоящият жалбоподател е подал молба с вх.№ 2894 от 26.02.2016г. за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на пълномощник, във връзка с необходимост от изпълнение на дадени от съда указания за приподписване на подадена от него частна касационна жалба с вх.№ 249 от 20.01.2015г.
С обжалваното определение № 1212 от 11.04.2016г., САС като е счел, че определението срещу което е подадена касационната жалба е окончателно и не подлежи на обжалване, е оставил без уважение искането за правна помощ, на основание чл.24 т.2 от Закона за правна помощ, поради очевидната неоснователност на претенцията.
Жалбоподателят не излага конкретни доводи за неправилност на постановения акт. Възраженията му са свързани с по-рано постановени от съдебни състави актове. Независимо от това настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:
Правна помощ се предоставя на страната, за да се обезпечи възможността й да организира защитата си във връзка с реализиране на предоставено й от закона право. За предоставянето й по граждански дела, законодателят изисква /съгласно чл.23 ал.3 от Закона за правна помощ/ – въз основа на представени доказателства от компетентни органи да се направи преценка, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката се прави въз основана примерно изброени в закона обстоятелства: доходи, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст.
В случая молителят е на 67 години и видно от удостоверение № 1702 ат 13.11.2009г. на [община] е неженен. Представил е служебна бележка № 8808 от 23.03.2016г., издадена от Агенция по заетостта Б., удостоверяваща, че от 25.03.1999г. е безработен. Съгласно приложена декларация за материално и гражданско състояние – не притежава влогове, МПС, недвижими имоти, движими вещи и не получава рента, аренда от земеделски земи, наеми, дивиденти от акционерни дружества и дялово участие, пенсия и заплата, не притежава фирми и няма лица, които да издържа. Приложени са и лабораторни изследвания от 28.08.2015г., две епикризи от 18.11.2013г. на МБАЛ [фирма] и от 27.08.1993г. на Клиника по гастроентерология „Св.И. Р.”С., ехогравска находка от 5.08.2014г., издадена от УМБАЛ [фирма] С.. Така описаните писмени документи дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че молителят, който живее сам и няма данни да е подпомаган от трети лица, пред вид установената възраст, здравословни проблеми и липса на средства и имоти, от които да е възможно да реализира доход, няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изискуемата от закона предпоставка за предоставяне на правна помощ е налице и подадената молба за правна помощ е основателна. Постановеният от САС акт в обратния смисъл е неправилен и следва да бъде отменен, тъй като настоящата инстанция не споделя извода му за наличие на хипотезата по чл.24 т.2 ЗПП /претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима/. В случая искането е за правна помощ по чл.21 ал.3 ЗПП под формата на процесуално представителство във връзка с необходимост от съобразяване с изискванията на закона на подадена касационна жалба с вх.№ 1843 от 9.02.2016г./, за която понастоящем в съдебната практика не е безспорно дали е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване. /Подадена е срещу въззивно определение № 3825 от 30.12.2015г. по ч.гр.д.№ 5080/15г. на САС, постановено на основание чл.274 ал.2 ГПК, с което е потвърдено разпореждане от 13.08.2015г. по в.гр.д.№ 13/2015г.на ОС Монтана за връщане на друга частна касационна жалба с вх.№ 249/20.01.2015г. на ОС Монтана/.
Горното налага отмяна на обжалвания акт и решаване на въпроса по същество с предоставяне на исканата правна помощ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1212 от 11.04.2016г. по ч.гр.д.№ 5080 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд и вместо това постанови :
ПРЕДОСТАВЯ на Е. Й. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] правна помощ по чл.21 ал.3 ЗПП под формата на процесуално представителство по подадена касационна жалба с вх.№ 1843 от 9.02.2016г.
Да се уведоми САК с копие от настоящето определение за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ като се отрази предмета на делото: касационна жалба срещу въззивно определение
С. назначаване на посочения от Н. адвокат делото да се върне на САС за предприемане на съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :