О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
С. 06.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 31 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр.дело № 7110/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител адв. Р. Р., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 1738 от 13.08.2014г. по в.гр.д. № 596/2014г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, І г.о., 5 с-в, № 7733 от 08.11.2013г. по гр.д. № 14731/2010г., и вместо него с въззивното решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че [фирма] дължи на Т. И. М. сумата 30 000 лв. по договор за заем за потребление, сключен на 10.09.2009г.
Ответникът по касация Т. И. М. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. М. Б. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Т. И. М. против [фирма] иск с правно основание чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че на 10.09.2009г. между ищеца в качеството на заемодател и ответното дружество в качеството на заемател е сключен договор, озаглавен „договор за заем”, за предоставяне на сума в размер на 30 000 лв. На 14.01.2011г. между страните е сключено споразумение с нотариално удостоверяване на подписите, с което ответното дружество декларира, че не оспорва получаването на сумата 30 000 лв. по договор за заем от 10.09.2009г., падежът за връщането на който е просрочен, и поема задължение за погасяване на заема най-късно до 30.01.2011г. Въз основа на първоначалното заключение на съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че в счетоводството на дружеството са изготвени приходни касови ордери, а в касовата книга за 2009г. са направени счетоводни записвания за внесени в брой общо 30 000 лв. с вносител Т. М.. Коментирал е и констатираните от вещото лице различни по форма и цвят листа за дните, на които са отразени приходните касови ордери, както и извършения преглед на архивните файлове, и е приел, че предаване на паричната сума на изп. директор представлява предаване по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Постъпването на паричната сума в касата на дружеството има значение за вътрешните отношения между дружеството и представляващия го изп. директор, но това не е факт, неосъществяването на който има значение за действителността и правното действие на договора за заем. От правна страна съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства, между които с най-съществена доказателствена стойност е споразумението, както и от заключението на вещото лице е установено е сключването между страните на договор за заем за сумата 30 000 лв., която не е върната на заемодателя.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, както и без да обсъди което и да е от направените от ответника възражения и доводи” поради противоречие с ППВС № 1/1953г., постановено за обобщаване на съдебната практика по въпроса за формата и съдържанието на решението и присъдата.
Така формулираният въпрос съдържа твърдение на касатора, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и доводи, което съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, довело до необоснованост на съдебния акт – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от това ВКС намира за необходимо да отбележи, че при преглед на въззивното решение не се констатира твърдението за липса на анализ на доказателствата по делото и мотиви относно правните изводи. Напротив, въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и е изложил мотивирани правни изводи въз основа приетата за установена фактическа обстановка.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1430 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 1738 от 13.08.2014г. по в.гр.д. № 596/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Т. И. М. от [населено място] сумата 1430 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: