О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
Гр.С., 30.11.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4753 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.312/10.06.15 по г.д. №.296/15 на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №.208/27.02.15 по г.д.№.807/14 на Районен съд Велико Търново.
Ответната страна оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожността на решение от 24.01.13 за избор на управител, контрольор и правилник за вътрешния ред на вписана в публичния регистър на [община] етажна собственост по критерия отделен вход – за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. Приел е, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда с режим на етажна собственост с повече от един вход, че с процесното решение собствениците на шест обекта, които се обслужват от самостоятелен вход, са приели по реда на чл.8 ал.2 З. решение за образуване на отделна етажна собственост – която е и вписана във водения публичен регистър наред с първоначално вписаната етажна собственост за цялата сграда, че отделянето на новата етажна собственост е станало при спазване на нормативните изисквания. Мотивирал се е със заключение на приетата по делото техническа експертиза, съобразно която процесните обекти се намират на партерен етаж, в част от сградата, която има относителна самостоятелност по конструктивен признак и е била функционално обособена още преди приватизацията й – сградата е била бивша поликлиника, а процесните обекти – обособен детски сектор, който е бил така проектиран, че да може да функционира обособено без конфликт с комуникацията на останалата част от сградата, респективно достъпът и хоризонталната и вертикална комуникация на останалата сграда няма да бъдат засегнати в никаква степен. За този сектор от строителството съществува вход с фоайе, осигуряващ достъпа само до този сектор. Посочил е, че предвид уредбата на чл.8 ал.2 З., предвиждаща като единствено условие за формиране на отделна етажна собственост наличие на отделен вход, след като такъв вход е наличен не може да се приеме, че този вход следва да обслужва единствено тази ЕС. Такова изискване в закона няма и той не може да бъде тълкуван разширително. Посочил е, че спорното решение за самостоятелно управление на нова ЕС е прието при спазване на изискванията на чл.8 ал.2, чл.9 и чл.15 З. и не е нищожно. Без значение е извършеното фактическо преустройство на фоайето към този вход – в което са обособени помещения за търговска дейност – тъй като преустройството е извършено без одобрени строителни книжа и надлежно взето решение на етажните собственици за промяна на обща част – и поради това е ирелевантно за спора. Намерил е за неоснователни и твърденията за нарушения на процесуалния ред по свикване на ОС, доколкото на същото са присъствали всички собственици и са спазени изискванията на чл.16 ал.5 З..
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси: 1.”Какъв е точния смисъл на понятието вход, употребено в чл.8 ал.2 З.? Дали под вход разпоредбата на чл.8 ал.2 З. визира точка за достъп, при което наличието на повече от една точки за достъп в една сграда обосновава принципната възможност спрямо части от сградата да се прилага отделен режин на етажна собственост спрямо режима на другите части от сградата, независимо дали съответната точка за достъп, обслужваща частта от сградата, фактически би могла да се използва за достъп и до останалите части на сградата, или се касае за функционално или по друг начин обособена част от сграда, в смисъл на отделен блок, при което не е възможно фактически достъпът до всяка една от частите/блоковете от сградата да се осъществява през точките за достъп, обслужващи другите части/блокове?” /чл.280 ал.1 т.2 ГПК – реш. №.38/20.02.15 на Окръжен съд Велико Търново по г.д.№.1077/14; реш. №.101/29.01.14 по г.д.№.580/13 на Районен съд Велико Търново; реш. №.49/16.01.14 по г.д.№.581/13 на Районен съд Велико Търново; опр. №.622/20.11.14 по г.д.№.4875/14, І ГО на ВКС/; 2.”Каква степен на обособеност и по какви признаци /функционален, конструктивен или друг признак/ трябва да притежават отделните входове в сграда с повече от един вход, за да е възможно да се осъществява управление по смисъла на чл.8 ал.1 З. във всеки отделен вход?”/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изведения правен въпрос №.2 – който е от значение за изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи, страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС. Предвид изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
К. следва да внесе по сметка на ВКС 40лв. ДТ за разглеждане на касационната му жалба по същество.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.312/10.06.15 по г.д. №.296/15 на Окръжен съд Велико Търново.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 40лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: