О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
С. 29.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 5625/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Е. И. и З. Г. Н., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. П. П., против въззивното решение на Софийски апелативен съд, І гр. с-в, № 1404 от 29.06.2015г. по в.гр.д. № 277/2015г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І-3 с-в, от 21.07.2014г. по гр. д. № 2948/2012г., с което е осъдено [фирма] да заплати на З. Г. Н. на основание чл. 200 КТ сумата от 17 000лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на нейния син Е. И. Г., като предявените на същото основание искове от И. Е. И. са отхвърлени като неоснователни.
Ответникът [фирма] [населено място], в подадения от пълномощниците му юрисконсулт С. Г. и адв. Ю. Р. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от З. Г. Н. против [фирма] иск по чл. 200 КТ за сумата 19 000 лв. и да отхвърли предявения от И. Е. И. на същото основание иск въззивният съд е приел, че починалият при трудова злополука Е. И. Г. е проявил груба небрежност, съизмерима с 80 % от дължимото обезщетение. Приел е за установено от фактическа страна, че пострадалият е работил по трудов договор с ответното дружество на длъжността „енергетик”. Злополуката е настъпила при изпълнение на трудовите му задължения при отстраняване на повреда на електропровод 20 кV на 21.01.2011г, когато в резултат на скъсяване на допустимото до проводниците разстояние е настъпил електроудар, който е причинил смъртта. При определяне на размера на обезщетението съдът се е позовал на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и указанията в ППВС № 4/1968г, като е отчел възрастта на пострадалия и отношенията между починалия и лицата, имащи право да получат обезщетение, както и интензитетът на преживените от ищците страдания. Приел е, че синът на загиналия /на 25г към момента на инцидента/ и неговата майка /на 72г/ са приели тежко смъртта на Е. И., на чиято морална и материална опора и двамата са разчитали. Починалият е живеел в общо домакинство със сина си и майка си, имал е обичайните близки отношения с тях и основно той се е грижел за материалното им осигуряване, поради което справедливият размер за обазщетяване на неимуществените вреди е в пълния заявен от ищците размер от 95 000 лв. на сина и 85 000 лв. за майката. На следващо място съдът е обсъдил възражението на ответника за проявена груба небрежност от пострадалия като е приел, че същият е допуснал няколко изключително съществени нарушения на правилата за безопасност, а именно неизпълнение на задължителните изисквания за изключване на напрежението по електропровода, захранващ сондаж Р-11, неизвършване на проверка за липса на напрежение и игнориране на личните предпазни средства и приспособления за проверка на напрежението. На пострадалия са били предоставени необходимите приспособления и лични предпазни средства, чието използване е било задължително. Въз основа на приетото съпричиняване съдът намалил отговорността на работодателя с 80 %, а именно на 19 000 лв. за първия и 17 000 лв. за втория ищец, но искът на първия ищец И. Е. е отхвърлил поради изплатено му застрахователно обезщетение в размер на 54 516 лв., по сключен между работодателя и [фирма] договор за застраховане живота и здравето на работниците – на основание чл. 200, ал. 4 КТ.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС. Излагат съображения, че въззивното решение не дава отговор на въпросите, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като считат, че в конкретния случай не са отчетени всички събрани по делото доказателства при определяне на размера на обезщетението. Излагат съображения, че е противоречива практиката на съдилищата и относно „съпричиняването на вредата в трудовоправния режим”, като правнорелевантна е само грубата небрежност. Прилагат съдебна практика.
ВКС намира, че въз основа на изложението би могъл да се формулира въпросът за съдържанието на грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, който е от значение за решаването на делото, но не се установява наличието на противоречива съдебна практика. По този въпрос въззивният съд е приел, че пострадалият е допуснал нарушения на правилата за безопасност, каквото поведение и най-небрежният работник не би си позволил при работа по електрически мрежи, които по принцип са източник на повишена опасност, независимо от придобитите умения и опитност като дългогодишен служител. Изложеното е в съответствие с приложената съдебна практика, в която грубата небрежност е определена като нарушение, при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка – решение № 18/2012г. ІІІ г.о. ВКС.
Останалите съображения на касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържат правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания за необоснованост на съдебния акт, които съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъдят 500 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, І гр. с-в, № 1404 от 29.06.2015г. по в.гр.д. № 277/2015г.
ОСЪЖДА И. Е. И. и З. Г. Н., двамата от [населено място], да заплатят на [фирма] [населено място], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: