3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
С. 19.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2458 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Л. Ц. Б. – Ц. от [населено място] и от Прокурор в Апелативна прокуратура против въззивно решение № 357 от 23.02.2015г. по в.гр.д.№ 3868/14г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 30.07.2014г. по гр.д.№ 13256/13г.на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на Л. Ц. Б. – Ц. на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сума в размер на разликата над 12 000лв. до 18 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление по пр.пр. № 4568/07г.н СРП, досъдебно производство № ЗМ 5463/07г. на СДВР, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2013г. до окончателното й изплащане и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 6 000лв./разлика над 12 000лв. до 18 000лв./, като е потвърден постановения акт в отхвърлителната му част до претендираните 30 000лв.
Като основание за допустимост касаторът Прокурор в Апелативна прокуратура се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и за необходимостта твърдените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отделно счита, че поставените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, без да сочи конкретни съдебни решения. Позовава се на три решения на ВКС, които като постановени по реда на чл.290 от ГПК съставляват задължителна практика.
Същият въпрос – за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди се поставя и от касаторът Л. Ц. Б. – Ц. при сочено основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 532 от 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/09г. на ІІІ г.о., № 37 от 11.02.2009г. по гр.д.№ 5367/07г.на І г.о., № 1093 от 10.10.2008г. по гр.д. № 4481/07г.на ІІ г.о., както и на влязло в сила решение № 996 от 21.05.2014г. по гр.д.№ 208/14г. на С..
Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор от противните страни.
Жалбите са подадени в срок и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
На 30.11.2006г. срещу Л. Ц. Б. – Ц. е било образувано предварително производство за извършено престъпление по чл.311 ал.1 от НК за това, че Л. Ц. Б. – Ц. „на 17.08.2006г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – старши научен сътрудник втора степен, ръководител на секция при Н. С., в кръга на службата си, е съставила официален документ – протокол за изследване на протеини от животински произход № 344 от 17.08.2006г. на внесено на 3.08.2006г. количество от 80 000кг. рибно брашно на [фирма] Стара З., в който удостоверила неверни обстоятелства за резултата от кръвното изследване – не посочила наличието на съставки от птици, сухоземни и кръвни продукти, с цел да бъде използван този документ като доказателство за вдигане на възбрана върху внесеното количество и пускането му за употреба”. С постановление от 21.11.2012г. по пр.пр. № 4568/07г.н СРП наказателното производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 от НПК, което е потвърдено с определение от 14.03.2014г. по н.ч.х.д. № 22623/2012г. на СРС.
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Л. Ц. Б. – Ц. е била обвинена за извършено умишлено деяние, при производството продължило около осем години, с наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалата е претърпяла и допълнителни, произтичащи от накърнения й авторитет, пред вид факта, че тя е признат специалист в областта на ветеринарната медицина, автор на множество научни публикации, преподавател и признат експерт. Съдът е съобразил, че с гласни доказателство е установено, че образуваното наказателно производство се е отразило негативно и във връзка с професионалната й дейност. Болезнено е преживяла факта, че на работното й място са узнали за воденото наказателно производство, започнали се да се съмняват в невинността й, което е довело до засягане на репутацията й и до неизбежен психологически дисконфорт, последван от затваряне в себе си и изолация. В. съд е счел, че ищцата е напуснала работа по собствено желание /няма доказателства образуваното производство да я е мотивирало да преустанови трудовата си дейност/, като няма пречка да продължи с преподавателската дейност.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в подадените жалби. В горецитираната задължителна практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които подробно е обсъдил, излагайки изводите си, въз основа на които е определил присъдилия размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. С оглед последното наведените доводи за постановяване на акта в противоречие с установената практика и за противоречиво произнасяне от съдилищата – не могат да бъдат споделени, защото всеки отделен случай е различен и се решава съобразно установената специфика на съответната фактическа обстановка.
В случая – при определяне на размера на дължимото обезщетение – въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства : продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на неговите чест и достойнство, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 357 от 23.02.2015г. по в.гр.д.№ 3868/14г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.