О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
С. 20.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6033 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Обединена българска банка АД [населено място], представлявана от изпълнителните директори В. и Т., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 1548 от 13.07.2015г. по в.гр.д.№ 4234/2015г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение от 25.06.2013г. по гр.д.№ 4281/2012г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД като е осъдена [фирма] да заплати на Д. Д. Д. сумата от 93 916.06лв., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2012г., получена на отпаднало основание, както и сумата от 12 577.61лв., мораторна лихва върху главницата за периода 3.12.2010г. – 19.03.2012г. и 11 852.5лв. разноски по делото.
В. съд е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД поради наличие на изискуемите се предпоставки: извършено с вносна бележка от 27.12.2006г. плащане от страна на ищеца на процесната сума по сметка на ЧСИ, получаване на сумата въз основа на извършена публична продан от ответника след превод от ЧСИ с преводно нареждане от 20.03.2007г. и отпадане на основанието след отмяна по реда за обжалване на действията на съдебния изпълнител на действията на съдия изпълнителя по извършването на публичната продан. Направените възражения за изтекла погасителна давност, за нищожност на съдебното решение, с което са отменени действията на ЧСИ и за липсата на негово вписване, както и за погасяване на чуждо задължение, съдът е преценил като неоснователни.
К. представя изложение, в което изрично не поставя конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, съставляващо съгласно чл.280 ал.1 ГПК общо основание за допустимост. Развити са теоретични доводи във връзка с възможност за придобиване на движими вещи /независимо, че в случая става въпрос за парична сума/ в резултат на давностно владение, за началния срок на погасителната давност, който според касатора не следва да е датата на превеждане на сумата по сметката на ответника, а датата на постъпване на сумата по сметката на ЧСИ, тъй като последният е само нейн държател, както и че за да бъде решението на съда, с което са отменени действията на съдия-изпълнителя, причина за отпадане на основанието за превеждане на сумата, то следва да е законосъобразно и противопоставимо на кредитора, а в случая тези предпоставки не били налице.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на поставен конкретен въпрос/ и основателност. Представя списък и претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв., чието реално извършване установява с представен договор за правна защита и съдействие от 19.11.2015г.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване не може да бъде допуснато без поставения от касатора въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Изложените от касатора доводи и разсъждения, настоящият състав определя като такива, които сочат на евентуална неправилност и необоснованост на въззивния акт, поради което ги оценя като ирелевантни за настоящето производство. Те не следва да бъдат обсъждани, защото съставляват основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК. В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извършва проверка за законосъобразност на постановения акт, а само проверява дали е налице някое от изрично посочените основания за допустимост. В тази връзка – без поставен от касатора конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, съставляващ общо основание за допустимост, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, дали е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1548 от 13.07.2015г. по в.гр.д.№ 4234/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Обединена българска банка АД [населено място], представлявана от изпълнителните директори В. и Т. да заплати на Д. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 3 000лв./три хиляди лева/, направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :