2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
С., 12.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4759/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. П. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Е. Ж. В., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 889 от 13.05.2014г. по в.гр.д. № 2045/2013г., с което е отменено решението на Пловдивския районен съд, № 1649 от 22.04.2013г. по гр.д. № 9108/2012г. и вместо него с въззивното решение е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Н. на майката К. И. М., а на бащата А. Х. П. е определен режим на лични контакти с детето и е осъден да заплаща издръжка по 100лв. месечно.
Ответницата по касация К. И. М., в подадения от пълномощника й адв. Д. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Н. на майката, въззивният съд е обсъдил подробно данните по делото с оглед интересите на детето и съгласно указанията, дадени в ППВС №1/1974г. – неговата привързаност към родителите, родителските качества на двамата родители, начина на полагане на грижи и умения за възпитание на детето, социално-битовата среда и условия за живеене при всеки от тях, възрастта и пола на детето, възможността за получаване на помощ от трети лица. На първо място е обсъдил заключението на изслушаната по делото тройна С., че детето Н. има изградена силна емоционална връзка с майка си и с новородената си сестра и е приело мъжа, с който съжителства майката. Относно родителските качества на двамата родители, съдът е приел, че майката има много добри родителски качества – обгрижва детето за правилното му физическо и психическо развитие, задоволява неговите битови, интелектуални и емоционални потребности, създала му е уюта и комфорта на една добра среда за живеене. По отношение родителските качества на бащата съдът е приел, че не могат да се направят никакви изводи, тъй като по делото няма данни той да е упражнявал пряко грижи по отглеждането и възпитанието на детето и реално няма данни за родителския му капацитет. Като е съобразил тези обстоятелства, и най-вече възрастта и пола на детето съдът е приел, че майката има особено място в изграждането му като личност, като модел за подражание и като опора в психическото съзряване, поради което на нея следва да се предостави упражняването на родителските права.
К. А. Х. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправния въпрос за „правното значение на ограничаването от страна на единия родител на контактите на другия родител с детето при определяне мерките относно упражняване на родителските права”, и по процесуалноправните въпроси „има ли съдът процесуално задължение да изслуша родителите при спор за определяне режим на лични контакти между родител и дете” и „задължен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 СК, служебно да събира доказателства с оглед охрана на интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество”. Представя съдебна практика.
Поставеният материалноправен въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд не е приел за установено твърдението на касатора за ограничаването от страна на майката на контактите му с детето и че майката настройва детето против него.
Вторият въпрос е поставен във връзка с определянето на режима на лични контакти с детето, в каквато насока в касационната жалба не са въведени оплаквания, поради което не е обуславящ изхода на делото. Съдът е определил обичайния режим на лични контакти на детето с бащата, а именно да може да го взима всеки първи и трети уикенд от месеца от 17,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с приспиване, два месеца през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, всяка Коледна ваканция и по време на В. празници/ ако не съвпадат с пролетната ваканция/ през четните години и пролетна ваканция през нечетните години. Предвид липсата на оплаквания в касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, ограничаваща касационната проверка само до посочените в жалбата основания, поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като отговорът на въпроса не би променил постановения от съда режим на лични контакти.
Третият въпрос е от значение за решаването на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – решение № 64/12г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че в „производствата на спорна съдебна администрация съдът определя начина за упражняване на материалните субективни права, и доколкото те имат значение за начина на осъществяване на гражданските правоотношения съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството (в случая на детето). За предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии”. В съответствие с цитираната съдебна практика във въззивното производство е допусната и изслушана тройна съдебно-психологична експертиза относно психологичното състояние на детето Н. във връзка с решаване въпроса за упражняването на родителските права. Други доказателствени искания във въззивното производство страните по делото не са направили.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 889 от 13.05.2014г. по в.гр.д. № 2045/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: