О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 27.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №244/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Б. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Ж. К. Ж. от [населено място] против въззивно определение №171/22.02.2012 г. по ч.гр.д.№115/2012 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
В производство по реда на чл.127 СК Пазарджишкият районен съд е определил привременни мерки относно упражняването на родителските права, режим налични отношения и издръжка по отношение на детето М. Г. Я., по искане за изменение на първоначално определените такива по гр.д.№2132/2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Недоволна от определението за определяне на привременните мерки е останала майката, която е обжалвала съдебният акт на първата инстанция.
С разпореждане от 15.12.2011 г. Пазарджишкият районен съд е върнал частната жалба срещу постановеното определение за привременни мерки.
С въззивно определение №171/22.02.2012 г. по ч.гр.д.№115/2012 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав, по частна жалба от майката Ж. Ж., съдът е потвърдил разпореждането на районния съд като се е обосновал с разпоредбата на чл.127, ал.3 ГПК, която не предвижда самостоятелен съдебен контрол на съдебния акт, с който съдът постановява привременни мерки.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна касационна жалба от майката Ж. Ж. с оплаквания за неправилност. В изложението към частната касационна жалба, инкорпорирано в нея, се поставят следните въпроси. 1. “Дали при повторно разглеждане на съдебен спор, относно упражняването на преки родителски права, след разрешаването му с влязло в сила решение, съдът е компетентен да се произнесе с определение за привременни мерки по чл.127, ал.3 СК или това е възможно само при първоначално разглеждане на такъв спор ?” и 2. “Дали такъв опорочен акт на произнасяне по искане за привременни мерки подлежи на обжалване, въпреки забраната на чл.127, ал.3 СК ?”. Посоченият въпрос е зададен при условие, че има отрицателно произнасяне на съда по първия. Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба Г. С. Я., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Б., е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по частната касационна жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По първия от поставените въпроси, а именно “Дали при повторно разглеждане на съдебен спор, относно упражняването на преки родителски права, след разрешаването му с влязло в сила решение, съдът е компетентен да се произнесе с определение за привременни мерки по чл.127, ал.3 СК или това е възможно само при първоначално разглеждане на такъв спор ?”, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че същият е свързан с въпроса за допустимостта на привременните мерки в производство по изменение на родителските права. Посоченият въпрос не е релевантен за настоящия спор, тъй като изводите на въззивната инстанция визират само допустимостта на частната жалба срещу определението на първата инстанция по постановените привременни мерки. Поради това въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос.
Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като не е налице произнасяне по първия, предвид обстоятелството, че вторият въпрос е поставен условно и само при положение, че е налице отрицателен отговор на първия.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение въззивно определение №171/22.02.2012 г. по ч.гр.д.№115/2012 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав, по подадена от адв. Б. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Ж. К. Ж. от [населено място], частна касационна жалба, вх.№1839/16.3.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: