О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 04.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията В.Райчева ч.гр.дело № 3714/2017 год.по описа на ВКС
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. потребителна кооперация /ГПК/ ”С. Д.“- [населено място] срещу определение от 27.07.2017г. по ч.гр.д.№261/2017г. на ОС Смолян, с което е потвърдено определение от 07.06.2017г. по гр.д.№18/2017г. на Чепеларски РС за прекратяване на производството по иска на кооперацията, за сумата 5 194,44лева. Изложени са доводи за допустимост на касационното обжалвани, както и за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна.
Ответницата М. Г. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото , поради което е процесуално допустима.
Кооперацията е предявила иск срещу М. Г. за сумата 19 898,84лева, с които същата в качеството си на главен счетоводител за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. същата се е разпоредила неправомерно. Районният съд многократно е оставял исковата молба без движение, като последно това е станало с разпореждане от 29.05.2017г. по гр.д.№18/2017г. на РС Чепеларе. Дадени са указания кооперацията на посочи дали сумата се търси от ответницата като вреда от липси с неустановен произход или като вреди умишлено причинени на работодателя, като уточни и петитума на исковата си молба. С молба- уточнение от 05.06.2017г. кооперацията е уточнила, че сумата от 14704,40 лева претендират от ответницата на основание чл.55 ЗЗД, а сумата 5 194,44 лева претендират на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ-като пълна имуществена отговорност от служител-отчетник.
При тези данни въззивният съд , за да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото е приел, че от твърденията в исковата молба и молбите-уточнения може да се направи извод за умишлено причинена от ответницата вреда на кооперацията, но в последната молба-уточнение се поддържали твърдения, че се претендират липси от отчетник по реда на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, поради което нередовностите на исковата молба не са отстранени. Изложени са съображения за това, че когато ищецът не излага фактически твърдения и обстоятелствата, на които основава иска си и съответстващ на тези твърдения петитум, нито за съда е възможно да определи правната квалификация на иска, нито за ответника да се защити по предявения срещу нето иск.
В изложение по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора: за задължението на съда да се произнесе въз основа на заявените факти и обстоятелства в исковата молба, за задължението му да определи правната квалификация на иск въз основа твърдените факти и обстоятелства и за задължението на съда да разгледа спора по същество когато в исковата молба не е изяснен произхода на твърдяната липса. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовават се на решение от 02.09.2013г. по търг.д.№1084/2010г., ІІ т.о. на ВКС – за задължението на съда да определи правното основание на иска,както и решение от 03.11.2010г. по гр.д.№118/2010г., ІІ т.о. на ВКС- в същия смисъл.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е дал отговор на процесуалните въпроси, поставени от жалбоподателите, в противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от жалбоподателя, според която се приема, че ищецът е длъжен да посочи в исковата си молба фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 год., както и решение от 07.04.2009 год. по т.дело № 623/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено при действието на новия ГПК, представляващо задължителна съдебна практика. Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено чрез предявяване на редовна от външна страна искова молба. Съдът следи служебно за редовността й, с оглед наличие на предпоставките по чл.127 и чл.128 ГПК, като тази преценка, обаче се осъществява по всяко конкретното дело с оглед конкретно установените обстоятелства. Ефикасността на защитата, не е от естество да обоснове прекратяване на производството.
При така дадените отговори на поставените въпроси настоящият състав намира, че определението на въззивния съд е неправилно и е поставено в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС, поради което следва да се отмени, като е отмени и потвърденото с него определение на районния съд. От съдържанието на първоначалната искова молба и последвалите уточнения става ясно, че кооперацията претенида вреди от липси по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 5194,44лева, които ответницата в качеството си на главен счетоводител е причинила за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. Изложените от въззивният съд съображения, че от твърденията в исковата може да се направи извод за умишлено причинена от ответницата вреда на кооперацията, а не за вреда от липси не касае редовността на исковата молба , а тази преценка може да се направи едва при разглеждане на спора по същество с оглед основателността на предявения иск, а не на неговата допустимист. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдпроизводствените действия по предявения от кооперацията иск на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.07.2017г. по ч.гр.д.№261/2017г. на ОС Смолян.
ОТМЕНЯ определение от 27.07.2017г. по ч.гр.д.№261/2017г. на ОС Смолян и потвърденото с него определение от 07.06.2017г. по гр.д.№18/2017г. на Чепеларски РС.
ВРЪЩА делото на Чепеларски РС за продължаване съдопроизвадствените действия по иска на Г. потребителна кооперация /ГПК/ ”С. Д.”- [населено място] срещу М. Г. К., предявен на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, за сумата 5 194,44лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: