О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
Гр.С., 26.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4089 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Х. срещу решение №.50/18.05.15 по в.г.д.№.1232/14 на Окръжен съд Бургас – с което е потвърдено решение №.33/2.11.12г. по г.д.№.733/12 на Айтоски районен съд за предоставяне на родителските права върху малолетното дете Н. Х. Н. на майката М. Б. Х. ведно с определяне на съответен режим на контакти с бащата Х. Х..
Ответната страна М. Б. Х. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че най-добрия интерес на детето изисква родителските права да бъдат предоставени на майката, като е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение. Съдът се е позовал на принципните постановки в Постановление №.1/12.11.74 по г.д.№.3/74 на Пленума на ВС – изискващо отчитане на множество обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, и изрично закрепените впоследствие в чл.59 ал.4 СК от 2009г. критерии, от които следва да се ръководи при решаване на спор за родителски права. Подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число свидетелски показания и медицински експертизи. Съобразил е ниската възраст на детето /малолетно, родено на 12.02.12г./, обстоятелството, че по-малко от 4месеца след раждането си то е било лишено от майчина грижа, преодоленият проблем с психическото състояние на майката и установеното безспорно от двете експертизи нейно състояние на ремисия по отношение на болестта й „биполярно разстройство”, респективно годността й за полагане на грижи за малолетното дете. Формирал е обоснован извод, на база всички доказателства по делото /специализирани експертизи, показания на свидетели за периода следващ психически нестабилното й състояние след раждането/, че майката би могла понастоящем да бъде един пълноценен и годен от психологическа гледна точка родител на малолетния Н.. За да отдаде приоритет на майката е отчел и безспорната й привързаност към детето, нуждата на последното, с оглед ниската му възраст, от непосредствена майчина грижа /пар.2 ППВС 1/12.11.74 по г.д.№.3/74/, готовността и възможността на семейството на майката /което непрестанно е полагало грижи за нея – както преди брака, така и след фактическата раздяла/ да я подпомага при отглеждането на детето – за което разполага с необходимите битови, социални и финансови условия, липсата на данни бащата да се е посветил на сина си и да е полагал непосредствено грижи за него /такива се полагат почти изцяло от неговата майка – т.е. от бабата на Н. по майчина линия/, пребиваването на множество лица в дома на бащата. В крайна сметка съдът е заключил, че спокойствието и благоразположението на малолетното дете биха били по-добре обезпечени в дома на родителите на неговата майка – М., където то ще се радва на топлота, уют, спокойствие, грижа и обич, и където единствено би могло да получи незаменимата грижа и ласка на собствената си майка. Съдът е отбелязал и, че доколкото тя страда от психично заболяване, и, макар и малко вероятно, е възможно въпреки приема на лекарства да настъпи негативна промяна в състоянието й, то законът предвижда възможност за промяна на режима на родителските права /чл.59 ал.9 СК/.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси – два материалноправни и един процесуален: 1. „На база на новата диагноза на майката – не „параноидна шизофрения”, а „биполярно афектно разстройство” съдът извежда извода, че ищцата е в състояние да полага грижи за отглеждане на детето Н. Х. Н.”; 2. „Заболяването на майката, при положение, че същото е в ремисия, не би следвало да се отрази на физическото и психическото развитие на детето”; 3. „При определяне на кого да бъдат предоставени родителските права съдът следва да съобрази всички обстоятелства и факти и да прецени на тази база интересите на детето и при кого от двамата родители то би се чувствало по-добре и да бъдат изцяло защитени тези интереси”.
Изложението не съдържа правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. не формулира въпроси, които да отговарят на горните изисквания. Посочените от него като такива съставляват по-скоро преповтаряне на изводи на въззивния съд, като са придружени с оплаквания за незаконосъобразност на решението, погрешни доказателствени изводи и необоснованост. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да е налице годно общо основание по третия въпрос, във връзка с преценката си за най-добрия интерес на детето въззивният съд се е позовал на задължителна практика на ВКС, в това число Постановление №.1/12.11.74 по г.д.№.3/74 на Пленума на ВКС и решения по чл.290 ГПК, при определяне на мерките е процедирал съобразно визираните в тях изисквания – като е отчел конкретните обстоятелства на разглеждания случай, и именно като е съпоставил интереса на детето и дефинираните в практиката и закона релевантни обстоятелства – вкл. наличното заболяване в ремисия на майката, е достигнал до заключение, че предоставянето на родителските права на нея ще гарантира в по-голяма степен интереса на детето, а заболяването й към настоящия момент не е от естество, което да обуславя обективна невъзможност да осъществява нормални и пълноценни контакти и да полага грижи за детето. Същевременно, при промяна в обстоятелствата, постановените мерки биха могли да бъдат изменени при условията на чл.59 ал.9 СК – така, че интересът на детето да бъде по-добре защитен.
При тези обстоятелства и доколкото изведените въпроси не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.50/18.05.15 по в.г.д.№.1232/14 на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: