О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С., 02.02. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6103/2015год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. В., от [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Елен Я., срещу въззивно решение №1295 от 12.06.2015 год. по гр. дело №3036/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3643 от 23.05.2014г. по гр. дело №16174/2011г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на Я. К. В. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лева от незаконно обвинение, повдигнато по сл.д. № 122/1999 г. на НСлС по чл. 142, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, НК и престъпление по чл. 214, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1,2,4 и 5 вр. ал.1 НК, прекратено по реда на чл. 239а, ал. 6 НПК (отм.) с определение на СГС, 17 състав, по нохд № 2968/2003г. – с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.2 З. и за присъждане на законна лихва върху това обезщетение от 11.07.2004 г. до окончателното му изплащане, поради погасяване на иска по давност.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че макар да са установени всички предпоставки за отговорността на ответника по предявения иск, той е погасен по давност и възражение за това е направено от ответника. Приел е, че прекратяването на образуваното срещу Я. В. наказателно производство по реда на чл.239а,ал.6 от НПК (отм.) се приравнява на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението.позовал се е на Решение № 258 от 22.06.2011г. по гр.д.№ 1565/2010г. на III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. посочил е също, че в този случай съгласно разяснението, дадено в точка 7 от ТР№3 от 22.04.2005г. по тълк. дело №3/2004г., ОСГК на ВКС, основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата е по чл.2, точка 3, пр.2 от З. (бивш чл.2, т.2 от З.), образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. В случая от постановяване на определението от 19.11.2003г. по н.о.х.д.№ 2968/03г. на СГС, НК, 17 състав, вземането на Я. В. за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по следствено дело №122/99г. по описа на Н. е станало изискуемо .В тази връзка се е позовал и на приетото в точка 4 от ТР№ 3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г., ОСГК на ВКС. Посочил е и това, че от този момент на основание разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД е започнала да тече и погасителна давност за реализиране отговорността на държавата по чл.2, точка 3, пр.2 от З. за причинените неимуществени вреди на Я. В.. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок. Тази обща петгодишна давност е изтекла на 19.11.2008г. или повече от три години преди предявяване на исковете за обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху търсената сума, които са предмет на разглеждане по настоящето дело. Видно от исковата молба последното е сторено на 28.11.2011г. Счел е за неоснователни доводите на въззивника В. за това, че началният момент на вземането му за вреди е от момента на произнасянето на СГС с определение по групиране на наказанията му, наложени с различни присъди. За да обоснове този си извод е посочил, че извършената кумулация не е обстоятелство, определено в разпоредбите на чл.115 и чл.116 от ЗЗД, чието настъпване е основание за спиране и прекъсване на общия петгодишен давностен срок на вземането за неимуществени вреди на Я. В. срещу държавата от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по следствено дело № 122/99г. по описа на Н..
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, [населено място], не е заявил становище.
К. в изложението си е изложил доводи за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и формирани следствие на това грешни крайни изводи. Изложил е и доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния правен въпрос : „ Кой е началния момент, от който започва да тече петгодишната давност, в случай когато се извършва окончателно произнасяне относно размера на наказанието, което следва да изтърпи осъдения,в производство по чл.306 НПК, така наречената К..” Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1295 от 12.06.2015 год. по гр. дело №3036/2014г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая на първо място касаторът не е обосновал тезата си относно това защо счита, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На следващо място по повдигнатия въпрос има задължителна съдебна практика. В. съд е съобразил тази практика, включително и изрично посочената от него – Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.4. Според нея при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган / пр.: влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство-в сегашната редакция чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 2 З.; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление; от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание и т.н./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1295 от 12.06.2015 год. по гр. дело №3036/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
П.:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.