О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
Гр.С., 06.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5746 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. И. срещу решение №.1518/9.07.15 по г.д.№.2075/15 на Софийски апелативен съд,12с, с което е отменено решение №.79/27.02.15 по г.д.№.772/14 на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявения от касатора иск с правно основание чл.2 З. за сумата над 9000лв. до 20000лв.
Прокуратурата на Република България не взема становище.
Решението в частта, с която първоинстанционното решение в осъдителната му част е потвърдено, е обжалвано от Софийска апелативна прокуратура.
Е. А. И. не взема становище.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на ищеца по чл.2 ал.1 т.2 З. – предвид обвиняването му в извършване на престъпление по чл.242 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК /контрабанда на петролни продукти в особено големи размери/ и последващото му оправдаване с влязла в сила присъда, е завишено. Посочил е, че той е бил привлечен за обвиняем на 9.12.99; наложена му е била мярка за неотклонение „задържане под стража” с продължителност около един месец /до замяната й с определение от 10.01. 00 с „парична гаранция в размер на 300лв.”/; наказателното производство срещу него е продължило малко повече от 10 години /с окончателно решение от 29.07.11 той е бил оправдан/. Същевременно Е. И. е бил осъждан и срещу него е било водено друго наказателно производство, съвпадащо частично с периода, за който претендира обезщетение /1999-2000г./. Приел е за установено /от показанията на разпитаните свидетели/, че ищецът е търпял неимуществени вреди – станал неспокоен, затворен, умислен и неадекватен, имал скандали в семейството си и се развел, започнал да употребява алкохол повече от нормалните количества, защото се оплаквал, че иначе не може да спи. Не е доказано, обаче, да е налице причинна връзка между твърдяното заболяване /високо кръвно налягане, кръвотечение от носа, операция на носа/ и наказателното производство – доколкото съгласно показанията на разпитания свидетел лекарите не са установили причината за страданията, а съдебно-медицинска експертиза по делото не е била ангажирана. От друга страна, през процесния период срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство, а по-рано той е бил и осъждан – поради което и не може да се приеме, че описаните в исковата молба вреди са свързани именно с разглежданото обвинение. При тези обстоятелства съдът е посочил, че с оглед характера на увреждането в личната сфера на ищеца, свързано с периода на разследването и тежестта на обвинението, възрастта му, отзвука за него, обстоятелството, че към този момент той е изпитвал негативни емоции, периода на производството и обществения критерий за справедливост, справедливото обезщетение би възлязло на 9000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. ищец се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.”Следва ли досегът на жалбоподателя с прокуратурата, ако той е извън периода, за който се претендира обезщетение, или се застъпва с него за малозначителен период – 7месеца за водено наказателно производство от 11г. и 7 месеца, да се отрази така на намаляне на обезщетението, че то да бъде намалено повече от 2 пъти – от 20000лв. на 9000лв.?”; 2.„Следва ли на съпроцесниците по едно наказателно производство, след като бъдат оправдани, да се присъждат коренно различни /в пъти по-малки/ суми като обезщетение за неимуществени вреди?”. Не сочи задължителна практика, в противоречие с която да са разрешени формулираните въпроси; представя реш.№.843/13 по г.д.№.34/13 на САС, опр. 1430/13 по г.д.№.5882/13, ІV ГО ВКС, реш. №.228/13 по г.д.№.3233/13, САС, опр.№.772/14 по г.д.№.1928, ІV ГО ВКС.
К. Софийска апелативна прокуратура се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и относно задължението на съда да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Изведен е и материалноправен въпрос – относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и как се прилага обществения критерий за страведливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Сочи се противоречие на възприетото от въззивната инстанция по тези правни въпроси със задължителна съдебна практика /т.ІІ от ППВС №.4/1968г., т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, както и т.19 от ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС, реш.№.532/24.06.10 по г.д.№.1650/09, реш. №.377/22.06.10 по г.д.№.1381/09, реш.№.153/10.05.12 по г.д.№.489/11 ІV ГО на ВКС/, както и противоречива практика /реш.№.8/12.02.15 по г.д. №.3705/13, ІІІ ГО, реш.№.47/2.04.14 по г.д.№.5259/13, ІІІ ГО, реш. №.1409/29.07.11 по г.д.№.99/11, САС, 7с./.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По жалбата на Е. И.:
Изложението на касатора – което определя рамката на касационния контрол, не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
И. от касатора първи въпрос не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен и фактически. Той е свързан с конкретните обстоятелства по делото, а отговорът му може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество – в това число след преценка на колко възлиза дължимото обезщетение, каква е била относителната тежест на периода на застъпване на наказателни производства, факторите за намаляне на присъдено обезщетение изчерпват ли се с това застъпване или са налице и други обстоятелства /вкл. липса на причинна връзка между претендирани вреди и наказателното преследване/, които да обуславят присъждане на по-нисък размер на обезщетение. Отделно от изложеното, въпросът съдържа условие, което не е налице. Съдът не е приел, че се полага по-малко обезщетение единствено поради период на застъпване и досег с органите на прокуратурата – а и поради това, че липсва причинна връзка между сочено от ищеца заболяване и претърпяна операция и наказателното производство /поради липса на годни доказателства/, както и с оглед комплексната преценка на негативното засягане на личната му сфера. При тези обстоятелства поставеният въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, респективно решаващите изводи на съда не са основани само на него – а са свързани и с недоказаност в процеса на други твърдяни вреди. Предвид изложеното така поставеният въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване и не може да го обуслови в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият формулиран въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него – респективно отговорът му не е обусловил решаваща воля на съда. От друга страна няма спор, че този отговор винаги е свързан с конкретен подход за всеки случай и изисква преценка на събраните по делото доказателства /т.е. произнасяне по съществото на спора/. Размерът на пресъдените обезщетения на съпроцесници по наказателно дело може да бъде различен за всеки отделен случай /независимо от общите фактически обстоятелства във връзка с тежестта на предявеното обвинение и продължителността на наказателния процес/ вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно възприема по различен начин едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение, респективно търпените негативни последици могат да имат различен вид и обхват. С оглед на изложеното и вторият въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
По жалбата на Софийска Апелативна прокуратура
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид релевантните факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката му, възрастта му, отзвука сред близки и познати. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие.
Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г., касаещи намаляне на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и хипотеза на частично оправдаване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №.3/2005г.
Оплакването за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК – съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, също не е конкретизирано. Налице е бланкетно позоваване на липса на мотиви. Дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, подобно противоречие не се наблюдава. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице /за част от претендираните вреди/, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на незаконното обвиняване в престъпление – т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване /необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация по критериите на чл.280 ал.1 ГПК/.
К. се позовава и на чл.280 ал.1 т.2 ГПК във връзка с материалноправните въпроси относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и как се прилага обществения критерий за страведливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. На практика се цели поставяне на проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. № 532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики /разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса/. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната и вече уеднаквена практика /т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното по въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост” не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, не са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1518/9.07.15 по г.д.№.2075/15 на Софийски апелативен съд, 12с.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: