Определение №124 от 42038 по гр. дело №6615/6615 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124

С. 03.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6615 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] С., представлявано от управителя М., чрез процесуалния представител адвокат М. – Т. против въззивно решение № 1614 от 23.07.2014г., допълнено с решение от 16.10.2013г. по в.гр.д.№ 1266 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5153 от 4.06.13г. по гр.д. № 7744/10г.на Градски съд С. за отхвърляне на предявените искове за осъждане на частен съдебен изпълнител Р. М. В. да заплати на [фирма] С., на основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ сумите от 123 650.50 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия на ЧСИ по изп.д. № 20067900400219, изразяващи се в невключване на посочената сума, съставляваща ДДС в началната и във възлагателната продажна цена на недвижим имот, предмет на извършената публична продан, ведно със законната лихва от 30.06.2010г. и на основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 49 991.82лв., лихва върху главницата по главния иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ за периода 29.06.2007г. – 30.06.2010г., като решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника [фирма] и са присъдени разноски.
За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за липса на две от предпоставките на деликтната отговорност – допуснато от ЧСИ нарушение и причинена вреда във вид на пропусната полза. След анализ на действащите разпоредби на ЗДДС и П., въззивният съд е достигнал до извод, че при осъществената публична продан, частният съдебен изпълнител не е имал задължение да начислява данък добавена стойност и възлагателното постановление няма характер на данъчен документ за вписаната в него цена. Счел е, че вреда няма, защото дори и данъкът да беше събран от ЧСИ, това не би увеличило имуществото на ищеца, защото същия би следвало /от ЧСИ или данъчно задълженото лице/ да се преведе на НАП.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните поставени два въпроса : 1. Цената, по която ЧСИ следва да извърши публична продан, следва ли да включва дължимия ДДС, като своя съставна част, когато публичната продан на недвижим имот е облагаема доставка по ЗДДС и в тази връзка задължен ли е ЧСИ да продаде по цена с включен ДДС? и 2. Постановлението за възлагане на недвижим имот представлява ли данъчен документ по смисъла на ЗДДС за вписваното в него относно цената на сделката?
Въпросите се поставят във връзка с конкретните факти по делото, съгласно които по силата на чл.32 във вр.с чл.6 от ЗДДС,в сила от 1.01.1999г., отменен на 1.01.2007г. и чл.54 от П. /от 1999г. отм./ публичната продажба на недвижим имот с цел удовлетворяване на кредитор по реда на ГПК/отм./ е облагаема доставка. [фирма] е регистрирано на 28.01.1999г. по ЗДДС лице, поради което извършва облагаеми доставки с начислен 20% ДДС. Досежно облагаемостта на доставката касаторът се позова на постановени решения на ВАС с № 10031 от 6.10.2008г. по адм.д. № 5639/08г. на І о. и № 4995 от 14.04.12г. по адм.д. № 14633/98г. на І о., които съгласно т.1 от ТР № 1 от 15.02.2010г. по т.д. № 1/09г. на ОСГТК на ВКС нямат задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. В същия се съдържа и възражение за недопустимост на въззивния акт, пред вид наличие на сила на присъдено нещо по гр.д.№ 2225/07г.на СГС по отношение на разгледано възражение за прихващане, за което се твърди, че е с идентичен предмет.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не съществува възможност въззивния акт да е недопустим, тъй като постановеното решение по гр.д.№ 2225/07г. на СГС е с различен предмет. По него е налице произнасяне по възражение за прихващане за дължим ДДС, което няма връзка с настоящата претенция за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на касатора от ЧСИ, произтичащи от неправилно определяне на началната цена, по която е следвало да започне публичната продан. /Според касатора тя е следвало да бъде 1 003 884лв., включваща оценката на вещото лице от 836 570лв. и дължимия ДДС от 123 760.80лв., а не както ЧСИ я е определил само на 836 570лв. Според касатора неправомерното поведение на ЧСИ се изразява в осъществяване на продажба на цена, по-ниска от обявената начална цена, защото продажбата е осъществена с постановление, което е влязло в сила на 15.11.2006г. по цена 880 123.50лв., а не при начална 1 003 884лв./
При тези мотиви, поставените от касатора въпроси отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посочените от касатора специално основание за допустимост. Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях вече има установена практика по чл.290 от ГПК на ВКС с решение № 372 от 29.03.2013г.по гр.№ 127/12г.на ІІІ г.о., която е съобразена от въззивния съд. Същото е постановено по въпроси, касаещи принципа на законоустановеност при действията на частните съдебни изпълнители и връзката му с предпоставките на отговорността по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ при осъществена публична продан /през 2009г./, включително и във връзка с определяне на първоначалната и възлагателната цена. По тези въпроси е прието, че в случаите на публична продан по ГПК, когато собственикът е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът следва да „се събира от цената по вече реализираната продажба, а не наред, заедно или отделно от цената, не преди или по време на процеса, при който публичната продан се реализира”. „Съдебният изпълнител не договаря относно цената на публичната продан, нито може да се приеме, че практиката на изрично обявление за „включен” ДДС в нея има обвързващо за отговорността му значение”. Настоящият съдебен състав споделя и отговора по другия поставен от късатора въпрос, съдържащ се в същото решение, съгласно което „възлагателното постановление не е данъчен документ” и не замества доставчика в задължението му при съставяне на данъчна фактура да начисли данъка за получателя на доставката. Намира приложение правилото на чл.67 ал.2 от ЗДДС, съгласно което ако при договаряне на доставката не е изрично посочено,че данъкът се дължи отделно, приема се за целите на фиска, че той е включен в договорената цена. Според уредбата на ГПК обстоятелството, че длъжникът е лице, регистрирано по ЗДДС, не се отразява на цената, която частният съдебен изпълнител обявява, нито на цената, която купувача обявява и по която се осъществява възлагането. Д. ред намества съдия изпълнителя чак когато имотът е възложен, поради което не може да се твърди, че е неправилно определена началната цена, защото изрично в нея не е посочено, че е без ДДС.Отговорност за бездействие ще възникне за частния съдебен изпълнител, ако е игнорирал факти със значение на задължаващо го основание при предприемане на съответни действия или ако е извършил действия, за които е предписано да се въздържа. Отговорност за имуществени вреди не може да възникне, ако не е допуснал закононарушение. Съгласно приетото в решение № 196 от 20.07.2012г. по гр.д.№ 1555/11г. на ІІІ г.о. при търсена от частния съдебен изпълнител отговорност за вреди като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, противоправността се състои в процесуална незаконосъобразност на предприетото действие или бездействие.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1614 от 23.07.2014г., допълнено с решение от 16.10.2013г. по в.гр.д.№ 1266 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top