О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр.София, 28.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3436/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „Българска телекомуникационна компания”А. , със седалище и адрес на управление гр. С. срещу решение от 04.04.2008 год. по гр.дело № 2986/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.07.2007 год. по гр.дело № 5968/2006 год. на Софийски районен съд и исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са уважени.
Касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ работодателската правосубектност на поделенията на юридическите лица, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, в подкрепа на което цитира съдебна практика.
Касаторът твърди, че Б. А. е търговско дружество, чиято структура е изградена от няколко отделни звена, които са работодатели, по смисъла на пар.1, т.1 ДРКТ, поради което въззивният съд неправилно и в противоречие със съдебната практика е приел, че единствено дружеството притежава правосубектността на работодател и е страна в трудовото правоотношение с ищцата.
Доводът на касатора не кореспондира с доказателствата по делото, каквито не са представени от него, във връзка с направеното от него възражение във въззивната инстанция. Обстоятелството, че ищцата е изпълнявала длъжност „администратор регистратура” в Д. „С” към Б. А. само? по себе си не доказва, че Д. е самостоятелно звено-организационно и икономически обособено образувание, по смисъла на пар.1, т.1 ДРКТ, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение и има качеството на работодател по него.
В този смисъл цитираната от касатора съдебна практика на ВКС и на съдилищата е неотносима към решения от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, че касаторът е „работодател” по възникналото с ищцата трудово правоотношение и с оглед на заповед от 18.05.2005 год., издадена на основание пар.1, т.1 ДРКТ, с която главният изпълнителен директор на Б. А. Д. У. е предоставил работодателските права в пълен обем от името на ЦУ на Б. А. да се упражняват от Б. Д. Д. – зам.-главен изпълнителен директор на Б. А. и от Е. П. Г. – директор Д ресурси”.
Тези упълномощени лица са действали в качеството си на работодател при прекратяване на трудовото правоотношение, така, както са били упълномощени, съгласно цитираната по-горе заповед на главния изпълнителен директор на Б. АК.
С оглед на изложеното касационният съд счита, че не са налице основанията, по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 04.04.2008 год. по гр.дело № 2986/2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на „Българска телекомуникационна компания”А. , със седалище и адрес на управление гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: