3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 330
София, 02.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 158/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Й. О. и Н. Й. О. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1287 от 05.10.2011г. по гр.д.№ 1671/2011г.
Ответникът П. И. О. не е подал писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е отхвърлил предявения от Д. Й. О. и Н. Й. О. иск за възстановяване на запазената им част от наследството на П. И. О., починал през 2007г. чрез намаляване на дарение по нот.акт № 88/1993г. като е приел, че договорът е симулативен и прикрива продажба, а възмездните разпореждания на наследодателя не накърняват запазената част на наследниците по чл.29 ЗН и не се обхващат от разпоредбата на чл.30 ЗН. Изводите за прикритата сделка са направени въз основа на представено по делото обратно писмо и свидетелските показания, от които е установено, че при сключване на договора наследодателят е получил сумата 100 000 лв.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени процесуални въпроси като се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие на практиката на ВКС. Представените решения обаче не са относими към разглеждания спор. Според решение № 35 от 02.02.1989г. на ВС когато при подаване на жалба пред второинстанционния съд се представят писмени доказателства, които са оспорвани от противната страна , делото не може да бъде решено по същество ако тези доказателства дават основание за отмяна на решението. Това тълкуване се отнася до правомощията на втората инстанция по отменения ГПК от 1952г. във връзка с редакцията на чл.208 ал.2 ГПК от 1983г., постановяваща, че ако основанието за отмяна налага събирането на доказателства, второинстанционният съд отменя решението и постановява ново решение по същество на делото, след като събере доказателствата. Настоящото дело е разгледано по действащия ГПК, по който второинстанционното производство протича по съвсем различни правила и цитираното решение е неприложимо.
Няма противоречие между обжалваното решение и решението по гр.д.№ 2654 /2002г. на ВКС, ІV г.о. , което дава тълкуване на разпоредбата на 431 ал.2 ГПК /отм./ във връзка със задължението на съда да отмени констативен нотариален акт служебно при уважаване на иск за собственост. Отменяването на нотариалния акт като последица от разрешаване на спор за собственост няма никаква връзка с разкриването на симулация.
Определение № 53 от 21.04.1984г. се отнася за приложението на чл.97 ал.3 ГПК /отм./ в хипотезата на пропускане на срока по чл.154 ГПК за оспорване на истиността на документ, при представянето му по делото и касае възможността да се предяви иск в отделно производство, каквато хипотеза в случая също не е налице.
С решение № 1683 от 30.09.1984г. на ВС, І г.о. е прието, че когато договорът бъде обявен за нищожен като привиден следва да се обяви валидността на прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. Решението на въззивния съд не противоречи на това тълкуване, защото именно поради признаване на прикритата сделка за валидна е прието, че след като тя е възмездна, не са налице основания да се приеме, че е накърнена запазената част на ищците по смисъла на чл.30 ЗН.
Касаторите се позовават на противоречие в съдебната практика относно понятията „обратно писмо“ и „обратен документ“, но не сочат такава и не формулират правен въпрос във връзка с тълкуването на чл. 165 ал.2 ГПК, а само въз основа на необосновани твърдения за наличие на приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационното обжалване не може да се допусне.
В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да се разгледат във фазата на селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1287 от 05.10.2011г. по гр.д.№ 1671/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: