4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
[населено място] 18.05. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №531 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 30.06.2014г., постановено по в.гр.д.№3298/2014г. на Софийски градски съд за потвърждаване на решение от 03.12.2013г. по гр.д.№5627/2012г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от И. Н. К. срещу Столична община иск с правно основание чл.49 ЗЗД в размер на сумата 4500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. А. К. и П. И. К., в чието лице е продължило производството по делото в качеството им на законни наследници на починалия в хода на производството по делото ищец И. К., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на иска над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с която е осъдена Столична община да заплати на И. Н. К. на основание чл.49 ЗЗД сумата 4500лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата. В. съд е приел, че общината носи отговорността за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, съгласно разпоредбите на чл.41, ал.1-3, чл.47, ал.1 и ал.3 ЗЗЖ и че отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционна, поради което е намерил за неоснователно възражението на общината-жалбоподател, че тя била взела достатъчно мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета.
К. сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: изпълнението на регламентираните в закона задължения на общинската администрация на неин риск и инцидентът сам по себе си могат ли да обосноват извод за противоправно бездействие и в този смисъл възлага ли закона постигането на определена цел от общинската администрация; какво доказване следва да се проведе относно обстоятелството дали кучето, причинило ухапването, е безстопанствено или не е; съставляват ли свидетелски показания за въззивния съд и следва ли да се кредитират от съда при постановяване на решението тези показания, които са дадени по делото от субект, който след даването на показанията като правоприемник на ищеца е конституиран като ищец пред въззивния съд. Излагат се съображения, че въззивният съд се произнесъл по първия въпрос в противоречие с ППВС № 7 от 29.12.1958 г., ППВС № 9 от 28.12.1966 г. и решение № 488/7.08.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и че той е от значение за точното прилагане на закона, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По втория въпрос се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- решение № 383 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 424/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- решение № 377 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 131 от 1.11.1967 г. по гр.д. № 99/1967 г. на ОСГК, въззивно решение от 20.01.2012 г. по гр.д. № 3117/2011 г. на СГС, решение от 5.04.2013 по гр.д. № 51227/2012 г. на СРС, въззивно решение от 10.07.2007 г. по гр.д. № 3323/2006 г. на СГС, въззивно решение от 7.05.2009 г. по гр. дело № 3140/2008 г. на СГС, въззивно решение от 31.10.2011 г. по гр. дело № 6305/2011 г. на СГС, решение от 15.02.2013 г. по гр.д. № 18743/2011 г. на СРС и решение от 6.01.2014 г. по гр.д. № 26894/2012 г. на СРС.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси. По първия от поставените от касатора въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия от поставените от касатора въпроси, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС, а в съответствие с постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 639 от 2.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г. на I г.о. на ВКС; решение № 973 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 4462/2008 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 262 от 11.05.2010 г. гр. дело № 1155/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 324 от 28.07.2011 г. по гр. дело № 924/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 383 от 27.07.2010 г.по гр. дело № 424/2009 г. на ІV г.о., решение № 488/7.08.2012 г. по гр. дело № 899/ 2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др. В тях е дадено разрешение на въпроси за отговорността на общината по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени при нападения и ухапвания от безстопанствени кучета. Поради това, по отношение на първия въпрос, не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В съответствие със същата трайно установена практика на ВКС, намерила израз в посочените решения по чл.290 ГПК, въззивният съд е разрешил и втория изведен от жалбоподателя правен въпрос. В. съд е приел за установено, че ищецът е нападнат от безстопанствено куче, въз основа на събраните по делото свидетелски показания, че ищецът е ухапан от едно от безстопанствените кучета, което обитава района и многократно е виждано да се движи в глутница в района на инцидента. Предвид съобразяването на въззивното решение със задължителната практиката на ВКС при разрешаването и на втория правен въпрос, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а поради това и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По третия от поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради това, че касаторът не сочи конкретно основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2014г., постановено по в.гр.д.№3298/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. А. К. и П. И. К. сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: