Определение №331 от 2.5.2012 по гр. дело №161/161 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 331
София, 02.05.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 161 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.288 ГПК.
Т. И. Г. чрез пълномощника си адв. Р. К. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 04.07.2011г. по гр.д.№ 952/2011г.
Ответникът С. не е подала отговор на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на имота е 20 206лв./, поради което е процесуално допустима.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 27 състав от 28.06.2010г. по гр.д.№ 20436/2009г. , с което е отхвърлен предявения от Т. И. Г. против С. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищцата не може да се легитимира като собственик, защото е закупила имота с предварителен договор през 1995г. , който няма вещно-правно действие поради изискването на нотариална форма за прехвърляне на недвижими имоти. Следващият извод на съда е, че ответникът противопоставя свои права от 1966г. , основаващи се акт на държавна собственост и имотът не е могъл да бъде придобит по давност като е препратил към мотивите на районния съд според които не е могла да тече придобивна давност до 01.06.1996г. на основание чл.86 ЗС, а от тази дата до настоящия момент давността е спряна на основание §1 ЗИД ЗС обн.Д.в. бр. 46/2006г. .
В изложението за допускане на касационното обжалване е посочено, че решението е в разрез с установената практика и Конституцията. Развити са доводи за нарушение на чл.79 ЗС като е посочено, че касаторката е владяла имота преди да бъде съставен акта за държавна собственост, който не съдържа необходимите реквизити на официален документ и е нищожен по смисъла на закона. Поддържа се също така, че касаторката е станала собственик на дългата придобивна давност и това е факт, който съдът само следва да удостовери официално в съдебния акт без да коментира представените документи, които не удостоверяват нищо в полза на общината.
Така развитите доводи представляват касационни отменителни основания по чл.281 ГПК и не са относими към производството по селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК. При липса на формулиран правен въпрос според разясненията в ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК във връзка с решаващите изводи на съда за забраната и спирането на давността на основание чл.86 ЗС и § 1 ЗИД ЗС обн.Д.в. 46/2006г. касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 04.07.2011г. по гр.д.№ 952/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top