ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 533
София, 04.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1641 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.П. като процесуален представител на И. Н. Я. от С. срещу въззивното решение на СГС от 29.VІІ.2011г. по гр.д. № 7568/2010г.
Ответниците по касационната жалба Д. К. К. от С. и заинтересованата страна АСП-ДСП „В.” С. не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 16.ІV.2010г. по гр.д. № 4426/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Д. К., родена на 24.ХІІ.2006г., на бащата Д. К.К., определил е режим на лични отношения на детето с майката И. Н.Я., която да го взема при себе си всеки, първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, всяка четна календарна година детето да бъде при майка си за коледните празници от 12ч. на 24.ХІІ. до 17ч. на 26.ХІІ. и при баща си за новогодишните празници /от 31.ХІІ. до 02.І./, а всяка нечетна календарна година детето да бъде при баща си за коледните празници и при майка си за новогодишните празници, както и всяка четна година детето да бъде при майка си по време на великденските празници, а всяка нечетна – при баща си. С въззивното решение Я. е осъдена да заплаща на детето си 100лв. месечна издръжка.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е в интерес на детето родителските права върху него да се упражняват от бащата. Въз основа на показания на свидетели, социални доклади, заключение на психологическа експертиза, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът е стигнал до извод, че бащата е по-отговорния и по-пригоден да отглежда и възпитава детето родител, да му осигури сигурна семейна среда, с която то е свикнало и се чувства спокойно под всеотдайните грижи на бащата с подкрепата на родителите му, той е този, който непрекъснато контактува с детето, той го е водил и вземал в дома на майката, за да осъществява тя връзка с него, когато е живяло при него, съзнавайки, че това е необходимо за детето, той е бил активен да го взема и връща, когато детето е било при майката. Майката не е имала нужното търпение, педагогически подход, зрялост и стабилност в поведението, след като при възрастта на детето и анемията му не е полагала нужните грижи за подходящ хранителен режим, изискващ домашно приготвена или предлагана от детски кухни разнообразна храна, предлагала на детето хапки от баници, сандвичи, като считала, че това е полезното и необходимото на детето и че супи и готвено то не яде, не е положила усилия за създаване у него на полезни и трайни навици за хранителен режим; престоят й навън с детето при високи температури и удрянето му силно през лицето, когато посягало към боклук и когато неоправдано плачело, разтрисането му, изръмжаването и изсъскването срещу него, несъобразяването с искането му за физиологични нужди, неполагането на грижи да изгради навици у него, за да се справя само, не обосновават добра родителска грижа. През периода от април 2009г. до ноември 2010г., през който двамата родители се споразумели детето да живее при бащата, докато се реши въпросът от съда, то живяло спокойно и обгрижено от бащата, майката не е предоставяла на бащата дори детските добавки, с които погасявала заем, само бащата водел и вземал детето на и от детската градина, както и преди раздялата на родителите, хранел и обличал го, осигурявал изцяло издръжката му, водел го на лекар и консултации, водел го в дома на майката, не е създал у него синдром на родителско отчуждение, детето е привързано и към двамата, но към бащата показва предпочитание, не е установено майката да е водила детето на детска градина, на лекар, на консултации, нито веднъж не го е потърсила в детската градина или в квартала, в който живее, дори на площадката за игра. Съдът е отчел не само възрастта и пола на детето, а всички обстоятелства в съвкупност, относими към определянето на всестранния интерес на детето, съобразно ПП 1/1974г., в т.ч. регламентираното работно време на бащата, даващо възможност за повече отделено му време, за разлика от майката, която непрекъснато сменя местоработата и професията – работник на бензиностанция, сервитьорка и продавачка – преди предстоящото й ново майчинство, и неустановеното безспорно, че в дома на майката детето ще има самостоятелна стая.
В изложението на И. Н.Я. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че основният въпрос, който следвало да се реши, е кой от двамата родители е по-подходящ за правилното отглеждане на детето, който въпрос въззивният съд решил в противоречие с практиката на ВС и който бил от значение за точното прилагане на закона и в известен смисъл за развитие на правото. В ПП 1/1974г. п.2 било изложено императивно становище, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол. По делото специалисти били изразили наблюденията и изводите си в тази насока, но съдът ги игнорирал без съществени мотиви. Не били събрани съществени доказателства, сочещи, че майката има лош морал. В посоченото постановление б. „ж” било изложено становище и относно възрастта на детето, като децата в ниска възраст се нуждаели от непосредствена майчина грижа, като в такива случаи майката била по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на децата. Съдът постановил решението, цитирайки това ППВС, но без да се опира на него, на социалните доклади и на психиатричната експертиза.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.е и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касаторката въпрос, уточнен от съда – във всички случаи ли майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол и на ниска възраст, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВС, обективирана в ПП № 1/1974г. Така според посоченото Постановление основният критерий при определянето на родителя, който ще упражнява родителските права относно ненавършило пълнолетие дете, е неговият интерес, в което понятие се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище, битови условия, като решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси от аспекта на всестранното развитие на личността му. Въззивният съд е взел предвид при формиране на изводите си всички данни по делото, релевантни за интереса на детето, включително пола и възрастта му. Предоставянето на родителските права на бащата е в съответствие с б. „е” от ПП № 1/1974г., изрично предвиждаща такава възможност и относно деца от женски пол на ниска възраст, ако майката няма необходимите качества за това, до какъвто извод е достигнал въззивният съд в случая. Не изключва възможността родителските права да се осъществяват от бащата относно момичета на ниска възраст и б. „ж” от ПП № 1/1974г., според която възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи /например кърмене/.
Не са налице и предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторката не е обосновала нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящо наличието на твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите релевирани в изложението твърдения, че въззивният съд постановил решението, без да се опира на ПП № 1/1974г., на социалните доклади и на психологичната експертиза, представляват касационни основания по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ брачен въззивен състав, № 4666 от 29.VІІ.2011г. по гр.д. № 7568/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: