О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр.София, 04.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 273/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. на о. срещу определение на Добрички окръжен съд № 83/ 03.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 29/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Балчишки районен съд № 834/ 01.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 397/ 2011 г. и по този начин е обезсилена на основание чл.415 ал.2 от ГПК издадената в полза на министерството заповед за изпълнение против С. Д. Ж..
Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като в определения от първата инстанция срок е предявил срещу длъжника иск за установяване на вземането. Като основание за допускане на обжалването сочи необходимостта да се отговори на процесуалноправните въпроси изпълнил е задължението си по чл.415 ал.1 от ГПК заявител, който е предявил в срок установителен иск и до кой момент следва да представи доказателства за това пред издалия заповедта съд. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика и че те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли касационният контрол да бъде допуснат и обжалваното определение да бъде отменено.
Ответната страна С. Ж. не взема становище по частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
М. на о. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Ж., като искането му е уважено с определение на районния съд от 30.05.2011 г. След като е получил препис от заповедта, длъжникът е възразил срещу нея в законния срок и затова с определение от 07.10.2011 г. съдът е указал на заявителя да предяви в месечен срок иск за вземането си и да представи писмени доказателства за това. Предупредил е, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Препис от това определение касаторът е получил на 25.10.2011 г. и в месечния срок е предявил иск срещу длъжника, но не е представил доказателства за това пред заповедния съд. Съответно първата инстанция е обезсилила заповедта за изпълнение, а с обжалваното определение този акт е потвърден по съображения, че законът изисква представяне на доказателства за предявяване на иска и само предявяването му не е факт, годен да съхрани правата на заявителя.
При тези мотиви на въззивния съд въпросите, които жалбоподателят поставя, обуславят въззивното определение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът е съобразил уеднаквената от ВКС практика (виж определение на ВКС, ТК по ч.т.д. № 736/ 2009 г., 16/ 2010 г., 903/ 2011 г.), според която при условията на чл.415 от ГПК заявителят е длъжен да представи доказателства за предявяване на иска пред съда, издал заповедта. Ако той е предявил иска, но не е представил доказателства за това, заповедта подлежи на обезсилване. Ирелевантно е представянето на доказателства едва пред въззивния съд и с частната жалба срещу определението за обезсилване. Относно срока, в който тези доказателства следва да бъдат представени, практиката също е уеднаквена от ВКС (включително с представеното от самия касатор определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 166/ 2009 г.), като е прието, че в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъдат представени и доказателствата за предявяване на иска. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпроси, по които ВКС е постановил обвързваща практика, нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с уеднаквената практика и поради това няма основание за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Добрички окръжен съд № 83/ 03.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 29/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: