О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
С. 30.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5081 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Т. П. и Т. Г. П. – двамата от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Я. В. и В. В. против въззивно решение № 117 от 10. 03. 2015г. по в.гр.д. № 98 по описа за 2015г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 272 от 15. 07. 2014г. по гр.д. № 1406/2012г. на Районен съд Велинград в частта досежно иска с правно основание чл.59 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен техния иск против А. А. за сумата 1 564лв., представляваща дължимо обезщетение за неоснователно ползване на ? ид.ч. от апартамент № 1, заемащ целия приземен етаж на кота 0 от жилищна сграда, представляваща западната половина на къща-близнак, със застроена площ от 88 кв.м., състоящ се от две спални, кухненски бокс с трапезария, коридор, баня и тоалетна, заедно с ? ид.ч. от изба № 4, находяща се в избения етаж с площ 8 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, заедно с 1/20 ид.ч.от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 453 кв.м., съставляващо УПИ V в кв.419 по плана на [населено място], като е потвърдено решението в останалата част досежно иска с правно основание чл.34 ЗЗД и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива и списък.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не се спори, че ищците по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот /и за още един/ с ответницата и нейния баща, като окончателния е сключен през 2009г. с н.а.№ 41 т.І рег. № 253 д.№ 40/2009г.
Със съдебно решение № 92 от 10.03.2011г. по гр.д. № 790/2009г. на ОС Пазарджик сделката по този акт е била обявена за нищожна поради липса на предмет. Прието е, че процесният имот, представляващ приземен етаж на кота 0 от жилищна сграда не представлява самостоятелен обект, а е принадлежност към сградата и решението е влязло в сила. Като твърдят, че и понастоящем ответницата ползва имота, ищците са предявили иск за осъждането й да им предаде неговото държане и иск за осъждането й да им заплати обезщетение за ползите, от които са лишени в размер на по 200лв. месечно, считано от м.март 2011г.
На 2.12.2009г. с н.а. № 64 по н.д.№ 257/2009г. ответницата е прехвърлила своята ? ид.ч.от процесния имот на трето лице.
За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния, че предявените искове са с правно основание чл.34 ЗЗД /а не чл.108 ЗС/ и чл.59 ЗЗД /а не 73 ЗС/. Съдът ясно и точно е разграничил посочените разпоредби. За първият иск е приел, че е по чл.34 ЗЗД, като е посочил, че ищците не са представили доказателства за собствеността си по отношение на главната вещ /поради което искът не може да е по чл.108 ЗС/, а обосноват правата си от признатата за нищожна с влязло в сила решение сделка, по която желаят да им бъде възстановена предоставената фактическата власт върху имота. Съдът е приел за ирелевантни обстоятелствата, на които са акцентирали страните – че даденото по сделката не съставлява самостоятелен обект и че преди влизане на съдебното решение /за признаване на сделката за нищожна/ ответницата се е разпоредила с недвижими имот. Счел е, че последвалото отчуждаване не засяга задължението й да върне предоставената й фактическа власт, а има значение само за действията, които ищците следва да предприемат за реалното възстановяване на властта си върху имота. Уважил е иска за прехвърлената на ответницата ? ид.ч. За да определи правната квалификация на втория предявен иск, съдът е изходил от принципната постановка, че искът е по чл.73 ЗС, когато е предявен срещу недобросъвестен владелец на имота и е по чл.59 ЗЗД когато е насочен срещу държател. В случая го е квалифицирал по чл.59 ЗЗД, тъй като искът е предявен за период след влизане в сила на решението, с което е прогласена нищожността на договора. Същият е преценен като недоказан и неоснователен на базата на следните установени факти: не е установено по делото ответницата да е ползвала имота и да е държала ключ от него /вж. показанията на свидетелите П. и Х./, тя от 2010г. живее в друг град /гр.В., където отглежда малкото си дете/, по делото не е установено нито обогатяване на ответницата, нито обедняване на ищците /няма доказателства колко самостоятелни обекта има в сградата и дали те са на ищците/.
В изложението към подадената касационна жалба касаторите сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК при формулирани множество въпроси: 1.”Допустим ли е иск по чл.108 ЗС на основание чл.34 ЗЗД, когато с влязло в сила решение е обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот?” , 2. Има ли право продавача по обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот, на иск по чл.108 ЗС срещу владеещия имота?, 3. Съставлява ли самостоятелен обект – нежилищен имот в жилищна сграда /напр.търговски обект, складово помещение и др./ и може ли да се счита, че ако не отговаря на строителните изисквания за жилище, той е обща част и собствениците на етажната собственост имат съответни идеални части от него, въпреки че същият нежилищен обект има свои идеални части от общите части на сградата?, 4.За характера на обедняването на ищците и обогатяването на ответницата, за който счита, че е разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС и с ТР № 82/1974г., 5.Може ли съдът да основа акта си въз основа на несвоевременно представени доказателства /като се визират доказателствата, касаещи адресната регистрация на ответницата/, 6. Може ли въззивният съд да се произнася по допустимостта на направени от страната промени на иска по чл.59 ЗЗД, които първата инстанция не е приела и 7. Н. на списък на разноски преклудира ли възможността те да се претендират или само е пречка за изменението на решението в частта за разноските?, който счита, че е разрешен в противоречие с ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
По поставените в изложението въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК /съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/, нито са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика /включително цитираната от касатора/. Съображенията:
Първият поставен въпрос е неясен, защото основанията по чл.108 ЗС и чл.34 ЗЗД са различни и самостоятелни. Белезите на същите са ясно и точно разграничени от въззивния съд, който въз основа на изложените в исковата молба доводи и обстоятелства е определил коректното правно основание. Другите два въпроса не са от значение за изхода на спора, тъй като вторият не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд /касае наличието по принцип на право на иск по чл.108 ЗС/, а третият въпрос вече е разрешен с влязъл в сила акт, в производство водено между същите страни и не може да бъде пререшаван.
Четвъртият поставен от касатора въпрос /за характера на обедняването на ищците и обогатяването на ответницата/ изисква преценка за правилност на изводите на въззивния съд, каквато настоящата инстанция в това производство не може да извършва. Принципните постановки на приложимите в случая т.5 от цитираното от касаторите Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС и т.3 от ТР № 82/1974г. са съобразени, защото въззивният съд е направил изводите си след като е изследвал въпросите дали в случая има обедняване и обогатяване и дали те са следствие от един общ факт или от обща група факти и дали въобще е налице хипотеза на ползване на чужд имот без правно основание.
Петият и шестият поставени от касатора въпроси също не са от значение за изхода на спора, тъй като съдържат субективни тези, които не отговарят на фактите по делото /че доказателствата, касаещи адресната регистрация на ответницата са несвоевременно представени и че е налице надлежно осъществена промяна на иска по чл.59 ЗЗД/.
Ирелевантен е и седмият поставен въпрос, тъй като въпросът за направените пред по-долните инстанции разноски не е предмет на настоящето производството.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, искането за разноски на ответната страна не може да бъде уважено, тъй като не е представила доказателства за реалното им извършване /вж.т.1 от ТР № 6 от 6. 11. 2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 10. 03. 2015г. по в.гр.д. № 98 по описа за 2015г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказано искането на А. В. А. с адрес: [населено място] [улица] ет.5 ап.19 за присъждане на направени разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.