3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
[населено място] ,12.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди и осемнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1043/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Л. И. против решение № 81/09.01.2018 г. по гр.д.№ 3268/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1225/ 24.02.2017 г. по гр.д.№ 15652/2015 г. на СГС, за отхвърляне иска на касатора против „Дженерали застраховане„АД, за разликата между присъдените му 100 000 лева и претендираните 200 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца , настъпила в причинна връзка с ПТП от 12.10.2015 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, автомобил . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение.Счита, че съдът не е съобразил в достатъчна степен близостта и прекрасните отношения между баща и син и внезапната смърт на родителя, както и конкретната икономическа конюнктура към момента на настъпване на вредите.
Ответната страна – „Дженерали застраховане”АД – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно въведения с касационната жалба предмет на инстанционна проверка , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът / 41 – годишен / претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща си / 70-годишен към деня на ПТП / , настъпили по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил, предизвикал ПТП на 12.10.2015 г..Механизма на произшествието и причинната връзка на смъртта на родителя със същото не са предмет на оспорване във въззивното производство. За да присъди допълнително обезщетение над присъденото от първоинстанционния съд от 80 000 лева и уважи иска до размера на сумата от 100 000 лева, съдът е съобразил събраните по делото свидетелски показания / св.В. /, от които е приел за установено, че : родител и син са били в близки отношения, контактували ежедневно,вкл. съвместно ходели за риба, на гости и на заведение, ищецът понесъл тежко загубата, вкл. предвид доброто здравословно състояние на баща си ,в който смисъл смъртта му се явява напълно неочаквана, а тъгата му не е преодоляна и до момента. От друга страна съдът е съобразявал възрастта на ищеца – зряла и предполагаща по-голяма емоционална устойчивост на лицето , както и обстоятелството, че той и починалият не са живели в общо домакинство, очевидно преценявайки последното като предпоставящо значително по-голяма близост, вкл. по отношение на твърдени иначе пълноценни взаимоотношения на уважение и подкрепа.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал единствено въпрос по „приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД „ , обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4 / 1968 г..
Формулираният въпрос удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД, обуславя решаващия извод на съда за определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение от 100 000 лева. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е изложил изрични съображения кои обстоятелства в обосноваване на този размер взема предвид, а касаторът не е посочил неотчетено от съда, в аспект на завишаване размера на застрахователното обезщетение, обстоятелство, респ. неправилно отчетено такова, в обосноваване на занижен размер, нито е оспорил верността на констатирани от съда, в определяне размера на обезщетението факти. Касаторът не се е позовал на специфични проявления във взаимоотношенията син – баща , свидетелстващи за по-голяма от обичайната и нормална грижа, привързаност и обич между роднини от тази степен, както и на чрезвичайни ,с оглед интензитета им, търпими болки и страдания. Правилността на преценката на съда,в обосноваване на точно този размер на присъдимо обезщетение, но изградена въз основа на всички релевантни предпоставки и доколкото не се касае за определянето му в драстично противоречие с критерия за справедливост, е предмет на друга фаза от касационното производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Следва да се съобрази и това, че определянето на справедлив размер на обезщетението е винаги функция на ангажираните от ищеца доказателства, на тяхната изчерпателност и убедителност – в случая показанията на един свидетел, в преобладаващата си част оценъчни, спрямо съдържанието на връзката между ищеца и починалия му баща, и по-малко основаващи се на факти, в обосноваване на изводите за същата.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81/09.01.2018 г. по гр.д.№ 3268/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: