О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр.София, 08.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 484/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Е. Е. и на П. на Република България (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1649 от 31.10.2011 г. по гр.д.№ 1618/ 2011 г. С атакуваното решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 900/ 2010 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Й. Е. по иск, квалифициран по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 15 000 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв искът е отхвърлен.
Ищецът Е. оспорва решението в частта, отхвърляща иска. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване, касаторът-ищец поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправният въпрос в какво трябва да се състои приноса и/или поведението на пострадалия, за да се приложи чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. Повдига и материалноправният въпрос съставлява ли допринасяне по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ упражняването на правата на подсъдимия в наказателния процес, ако това е довело до удължаване на времетраенето на процеса. Според него по този въпрос има противоречива практика. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
П. атакува въззивното решение в осъдителната му част. В нейното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че при постановяване на решението въззивният съд, в противоречие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 23.12.1968 г., не е преценил всички обстоятелства за размера на вредата, а в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС било присъдено обезщетение за вреди, които не стоят в причинна връзка с незаконното обвинение. По първия въпрос (за справедливия размер на обезщетението) касаторът поддържа, че има и противоречива съдебна практика, тъй като в сходни случаи съдилищата определяли обезщетението за неимуществени вреди в много различни размери.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни и за допускане на касационно обжалване на решението са неоснователни.
Повдигнатите от страните въпроси обуславят въззивното решение, но не са разрешени нито в противоречие с практиката на ВКС, нито по тях има противоречива съдебна практика.
По материалноправните въпроси, свързани с приноса на пострадалия по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, практиката е уеднаквена, включително с цитираното от касатора решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 327/ 2010 г. Неоснователно е твърдението, че обжалваният въззивен съдебен акт противоречи на това решение. ВКС е изяснил някои хипотези, в които е налице принос на пострадалия, но не е изключил наличието на други хипотези, в които такъв е възможно да има. Между двата акта няма противоречие, тъй като по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова е налице само когато в два влезли в сила акта един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин. В случая такава колизия не съществува, тъй като приложеното решение на ВКС не претендира за изчерпателно изброяване на хипотезите на допринасяне от страна на пострадалия. Не може да се приеме също така, че е налице и противоречива съдебна практика, защото представените от касатора решения на апелативния съд приемат липса на принос при добросъвестно упражняване на процесуални права от страна на подсъдимите, а в настоящия случай въззивният съд е приел обратното. Поради това по искането на касатора – ищец не са налице предпоставките нито на т.1, нито на т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на П.. Въпросът за справедливия размер на обезщетението, не е разрешен в противоречие с ППВС № 4 от 1968 г, тъй като въззивното решение е съобразено с дадените в постановлението указания, като са обсъдени всички конкретни обстоятелства, установени във връзка с обвинението срещу ищеца и негативният ефект върху живота му.
Твърдението, че въззивният съд е присъдил обезщетение за вреди, които не са пряка последица от незаконните действия на правоприлагащите органи на държавата, е довод за порок на съдебния акт по чл.281 т.3 от ГПК. Такъв довод не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК, а само ако обжалването е вече допуснато и делото бъде разгледано по същество. Позоваването на ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС не е относимо, тъй като е свързано с твърдения за необоснованост, които не могат да са основания за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди не се доказват и твърденията на касатора – ответник за наличие на противоречива практика. Такава не може да бъде обоснована с приложените от него решения на ВКС по гр.д.№ 5367/ 2007 г., І г.о. и гр.д.№ 4546/ 2007 г., І г.о., нито с решение на САС по гр.д.№ 1110/ 2009 г., тъй като и трите цитирани съдебни акта разрешават спорове за присъждане на обезщетение срещу неоснователно обвинени лица с различна квалификация на престъплението, различна продължителност на наказателното производство, различна мярка за неотклонение, различен обем на неимуществените вреди. При наличието на такива съществени разлики, определянето на различен размер на обезщетението във всеки от случаите, включително в обжалваното решение, е закономерно и не означава, че между актовете съществува противоречие.
Поради това съдът приема, че по исканията и на двете страни в производството не са налице предпоставките за допускането на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1649 от 31.10.2011 г. по гр.д.№ 1618/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: