2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 303/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360
гр. София, 14.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 303 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
М. А. Т. обжалва решение № 529 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 694/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация К. Я. И. и Община [населено място] оспорват жалбата.
Ответникът по касация М. В. И. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 329 от 21.04.2011 г. по гр. д. № 3291/10 г. на Районен съд [населено място] е допусната делба на недвижим имот УПИ ІV, образуван от имоти с идентификатори № 04279.610.338 и № 042279.610.339 по КК на [населено място], при квоти на съсобственост 481/1164 ид. ч. за К. И., 481/1164 ид. ч. за М. Т. и 202/1164 ид. ч. за Община [населено място]. За да потвърди решението в обжалваната му част въззивният съд е изложил съображения че между К. Т., майка на М. Т., и К. И. възникнала по наследство и реституция съсобственост на имот пл. № 1764 по плана на града с площ 1 500 кв. м. Имотът с площ 962 кв. м., бил включен в УПИ ІV с площ 1 164 кв. м., заедно с имот собственост на Община [населено място], който участвал в новия парцел с 202 кв. м. С оглед на тези доказани права съдът допуснал делба между тримата съделители, като е отхвърлил иска за делба по отношение на М. И.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като в него изрично е записал, че възприема изцяло съображенията на първоинстанционния съд.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси следва ли при наличие на висящо административно производство по реда на чл. 49 ал. 2 З. относно съседен на допуснатите до делба имоти, делото за делба да бъде спряно; трябва ли съдът да обсъди всички доводи и съображения на страните и да се произнесе по допустимостта на исканите доказателства; допустима ли е делба на УПИ образуван от имоти които имат идентификатори по КК и следва ли да се допусне делба на имоти по невлязъл в сила кадастрален план. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да не е изгубила значението си. Действително, в т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС е прието, че въззивният съд трябва да изложи свои мотиви. Решението в тази част обаче е загубило действието си, тъй като е прието при действието на отменения ГПК. Според чл. 272 ГПК, в сила от 01.03.2008 г., тогава когато потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд мотивира решението си, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият за спора въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За определения № 27 от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 229/10 на ОС [населено място] и № 139 от 06.09.2009 г. по гр. д. № 260/09 г. на ОС [населено място] няма данни да са влезли в сила, затова не могат да бъдат критерий за преценка на допустимостта на касационното обжалване. Определение № 376 от 21.06.2010 г. по ч. гр. д. № 286/10 г. на ВКС ІV ГО е неотносимо към спора. Определението разглежда въпрос за преюдициалност на спор при други доказани факти – за спиране на дело тогава когато е предявен иск за собственост, а в друго производство се разглежда иск за прогласяване нищожност на договор, докато в случая се иска спиране на производство за делба поради висящ спор по чл. 53 З. за друг съседен имот.
В изложението е посочено и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 529 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 694/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: