Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№. 443
гр. София, 20.12.2016 г.
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА – Председател на второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, след проверка на преписка с вх. № 13099/13.12.2016 г., констатира следното:
Преписката е постъпила във ВКС по повод искова молба по чл. 47 ЗМТА, подадена от А. Г. Д. и П. Д. Д., срещу решение от 31.03.2016 г., постановено от Арбитражен съд „А. Юстициарум“ С. по арбитражно дело № 6178/2016 г.
Преди образуване на търговското дело се констатира, че исковата молба е нередовна, тъй като не е отговаря на изискванията на действащата процесуална уредба, а именно: Не е представен препис от арбитражното решение, чиято отмяна се иска, както и на съобщение в цялост, удостоверяващо датата на връчване на арбитражното решение, респективно – на поканата за доброволното изпълнение, поради което не може да се определи дали исковата молба е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, както и конкретният размер на дължимата държавна такса; чл. 127, ал.1, т. 2 ГПК – не са посочени името и адресът на ответника; чл. 127, ал.1, т. 3 ГПК – не е посочена цената на иска; чл. 128, т. 2 ГПК – не е представен платежен документ за внесена държавна такса, съобразно цената на иска, като в платежния документ следва изрично да бъде посочен номерът на арбитражното дело. По силата на бланкетната норма на чл. 48, ал. 3 ЗМТА, размерът на държавната такса за разглеждане на искове по реда на чл. 47 от същия закон се определя в съответствие с чл. 71 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по искова молба се събира такса в размер 4 на сто върху цената на иска, която ищците следва да внесат по сметка на ВКС.
По отношение на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по чл.47 ЗМТА, същото следва да бъде оставено без уважение. Видно от приложените от А. Д. и П. Д. декларации за материално и гражданско състояние, дължимата за производството по чл.47 ЗМТА държавна такса не се явява особено обременителна за същите, предвид размера й, изчислен въз основа на пълния размер на присъдената сума по арбитражното решение, чиято отмяна искат, формираща и цената на иска пред ВКС. В този смисъл, предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК отсъстват.
Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.127, ал.1, т.2 и т.3 и чл. 128, т. 2 ГПК, председателят на ІІ т. о. на ВКС
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Г. Д. и П. Д. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по чл.47 ЗМТА.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 13099/13.12.2016 г. на ВКС до отстраняване на констатираните нередовности.
Разпореждането в частта му, с която се оставя без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок. След влизане в сила на разпореждането да се изпълнят указанията на съда и исковата молба да се докладва за преценка на редовността й.
УКАЗВА на ищците да изпълнят дадените в мотивната част на разпореждането указания, в едноседмичен срок от влизането му в сила.
При неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: