О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр.София, 09.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 508/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 24 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 3132/ 2011 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 6327/ 2010 г. и по този начин дружеството – касатор е осъдено да заплати на С. Н. С. и на М. Й. Р. – С. обезщетение за имуществени вреди в размер 5 307,07 лв – повреди на движими и недвижими вещи на ищците; 1 113 лв – унищожени движими вещи; 250 лв – пътни разходи; 19 лв – такса за възстановяване на електрозахранване; обезщетение за неимуществени вреди – по 3 000 лв за всеки от ищците. За разликата до пълните предявени размери исковите претенции са отхвърлени. Решението е постановено при участието на „З. к. [фирма] като трето лице – помагач на ответника [фирма].
Въззивното решение се обжалва само от ответника [фирма] в осъдителната част. При липса на жалба от страна на ищците следва да се приеме, че в отхвърлящата исковете част това решение е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправните въпроси отговаря ли електроразпределителното дружество за вреди, настъпили от прекъсване на снабдяването с енергия, ако това се дължи на неплащане на дължимата сума за ползвана енергия от страна на потребителя и при съпричиняване на вредите от негова страна, както и процесуалноправният въпрос кой следва да установи наличието на причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Счита, че тези въпроси се решават противоречиво и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответниците по касация С. Н. С. и М. Й. Р. – С. оспорват жалбата, като считат същата за недопустима. Според тях касационният съд може да разгледа само жалбата по претенцията да обезщетяване на имуществени вреди от повреди на вещи, която е в размер над 5 000 лв. Всички други претенции, според ищците, подлежат на двуинстанционно разглеждане и поради това молят на основание чл.280 ал.2 от ГПК жалбата срещу решението по тях да бъде върната. По надхвърлящата 5 000 лв претенция молят обжалването да не бъде допуснато, тъй като по поставените от касатора въпроси практиката не е противоречива и те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира възраженията на ищците по допустимостта на каксационната жалба за частично основателни. Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. ЗИДГПК. Процесуалните норми имат незабавно действие, така че ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г. С въззивното решение са уважени в размер от по 3 000 лв предявените от ищците (сега ответници по касация) искове за обезщетяване на неимуществени вреди, т.е. по отношение на всеки един от тези искове законът не допуска касационно обжалване. В тази част касационната жалба не подлежи на разглеждане по същество.
Претенциите за обезщетяване на имуществени вреди обаче не съставляват отделни искове – всички такива вреди, причинени с едно деяние, подлежат на общо обезщетяване и искът, с който се заявяват, е един. Размерът на неговата цена е над 5 000 лв и касационната жалба в тази част се явява допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част обаче е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че касаторът е бил в договорни отношения с ищците и е бил длъжен да им доставя електрическа енергия, като е преустановил изпълнението на това си задължение към декември 2010 г. За това си поведение ответникът не е имал основание, тъй като ищците са изправна страна по договора и не са отказали необосновано плащане на дължими суми. В резултат на прекъсването на електроснабдяването били повредени движими и недвижими вещи на ищците и били унищожени движими вещи, а също така ищците били принудени да направят разходи, за да премахнат вредните последици от прекъсването. Всички тези вреди са в причинна връзка от спирането на снабдяването и поради това подлежат на обезщетяване от страна на ответника. От фактическа страна е прието също, че ищците не са съпричинили вредоносния резултат с поведението си. Те не са в неизпълнение на задълженията си по договора, нито са били в състояние да ограничат вредите.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставените материалноправни въпроси не обуславят решението по делото. Няма значение за изхода от спора, дали електроразпределителното дружество отговаря за вреди, настъпили от прекъсване на снабдяването с енергия, ако това се дължи на неплащане на дължимата сума за ползвана енергия от страна на потребителя и при съпричиняване от негова страна. Този въпрос би бил относим, само ако по делото е установено от фактическа страна, че е налице неизпълнение от страна на ищците или че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Обаче въззивният съд е приел обратното – а именно, че ищците са изправна страна в отношенията си с ответника и че не са съпричинили настъпването на вредите. В производството по чл.288 от ГПК верността на неговите фактическите констатации не подлежат на проверка. Проверява се само какви правни разрешения е дал той при установените факти. Доколкото не е прието наличие на неизпълнение или съпричиняване, въпросът как тези факти биха се отразили на отговорността на електроразпределителното предприятие, няма отношение към съществото на спора. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по необуславящи обжалваното решение въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато, независимо от това, налице ли е някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Процесуалноправният въпрос обуславя решението, но нито се решава противоречиво от съдилищата, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представеното от касатора решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 1466/ 2003 г., не противоречи на обжалваното въззивно, тъй като разглежда различна хипотеза (отговорност за вреди от неизпълнен предварителен договор), а и тъй като на изискването за причинна връзка между увреждането и вредата се набляга и в двата съдебни акта. Що се касае до решение на АС по В. по арбитражно дело № 155/ 2004 г., то не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение. Евентуално противоречие между него и обжалваното решение е ирелевантно. Що се касае до основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК, според въпросното тълкувателно решение то е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и практиката по него е категорична. На обезщетяване подлежат само тези вреди, които стоят в причинна връзка с увреждащото деяние. Тежестта да установи наличието на тази връзка тежи върху лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало право на обезщетение. При постановяване на решението въззивният съд е съобразил тази практика, а тя не се нуждае от осъвременяване или промяна.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 24 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 3132/ 2011 г. в частта му, в която дружеството е осъдено да заплати на С. Н. С. и на М. Й. Р. – С. обезщетение за неимуществени вреди в размер по 3 000 лв за всеки от ищците.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг състав Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 24 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 3132/ 2011 г. в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: