2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 355
гр. София 10.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 592 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. И. Я. и И. Т. Х. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 187 от 17.01.2011г. по въззивно гражданско дело № 398/2009г. в частта, в която е отхвърлен предявения от тях ревандикационен иск.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответниците Т. Н. Р. и А. Ж. Р. не изразяват становище по касационната жалба, но са подали насрещна касационна жалба вх. 51 683 от 18.04.2011г. в срока за отговор на първата касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по иска по чл.108 ЗС за предаване владението на 80 /310 ид.ч. от дворно място,съставляващо УПИ ІІІ-2272 кв.23 по плана на [населено място] в установителната му част.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил частично решението на Бургаския районен съд № 481 от 15.05.2006г. по гр.д. № 73/2004г. и е отхвърлил иска на И. Т. Х. и И. И. Я. против И. К. Г., А. П. Г. , А. Ж. Р. и Т. Н. Р. за предаване владението върху трети тавански жилищен етаж, състоящ се от четири стаи, обособени в жилище.
Потвърдено е решението в частта, в която е прието за установено по отношение на И. К. Г., А. П. Г. , А. Ж. Р. и Т. Н. Р. , че И. Т. Х. и И. И. Я. са собственици на 80/130 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място , представляващо УПИ ІІІ-2272 кв.23 по плана на [населено място], заснет по кадастралната карта с идентификатор 07079.618.103 и е отхвърлена претенцията за предаване владението на имота.
В. съд е приел, че сградата, в която се намира спорният имот е изградена по утвърден архитектурен проект , съгласно който в таванския етаж са разположени самостоятелни тавански стаи. Със сключената по гр.д. № 335/55г. на Б. народен съд съдебна спогодба –делба са разпределени като обслужващи помещения стаите в таванския етаж към поделените между съсобствениците Г. П. Г. и П. П. Г. два етажа от къщата. Така характеристиката на таванския етаж като обща част по предназначение е променена и съсобствеността върху този етаж също е прекратена. Този извод на съда е съобразен изцяло с мотивите на предходното отменително решение на ВКС ,второ гражданско отделение № 191 от 22.07.2009г. по гр.д.№ 6320/2007 г. , в което на стр.4 изрично е казано, че със спогодбата от 1955г. съсобствеността върху таванския етаж е прекратена , което налага от този аспект да се разгледа валидността на последващата делба и разпоредителни сделки. Изпълнявайки дадените указания, въззивният съд е приел, че при липсата на данни за каквото и да е съобразено със закона преустройство на таванския етаж, което да доведе до извод за наличие на обект с нов самостоятелен статут, следва, че делбата по гр.д.№ 1647/1978г. е недопустима, понеже на първо място не е бил налице годен обект за делба и на следващо, защото с извършената през 1955г. делба съсобствеността върху помещенията вече е била прекратена и всяко от тях е станало собственост на отделен съделител, който притежава и жилище в сградата, както и че таванските помещения не са могли да бъдат предмет на разпореждания отделно от главната вещ – жилищата, към които са принадлежали.
В изложението по чл.284ал.3 т.1 ГПК към първоначалната касационна жалба на И. И. Я. и И. Т. Х. са формулирани въпросите допустимо ли е предназначението на общи части да бъде изменяно при съгласие на всички съсобственици; допустимо ли е по съгласие за всички собственици общата по предназначение вещ да загуби това свое предназначение и да се превърне в самостоятелен обект на правото на собственост, както и действителна ли е делба на съсобственост върху такива обекти . Поддържа се, че решението противоречи на ТР 34/1983г. на ВС, ОСГК, съобразно което промяна в предназначението на общите части може да се извърши със съгласие на всички етажни собственици, дадено изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, както и на други решения на състави на ВКС, представляващи незадължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – решение № 395 от 19.05.1986г. по гр.д. 242/1986г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 1/1981г. по гр.д.№ 327981980г. , решение на ВКС, ІV г.о. № 2158 от 03.12.2004г. по гр.д.№ 1948/2003г. на І. г.о.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение и цитирната съдебна практика не се констатира твърдяното противоречие. По поставените въпроси относно възможността да се прекрати съсобственост върху обща част по предназначение изводите на въззивния съд са основани на тълкуването, че таванският етаж е бил обща част по предназначение и това предназначение е било променено с делбата от 1955 г. , в която са участвали всички съсобственици на сградата. Всъщност този въпрос е бил разрешен в мотивите на отменителното касационно решение по гр.д. № 6320/2007г. като указанията са при новото разглеждане на делото да бъде съобразено последствието от прекратяването на съсобствеността на таванския етаж с делбата от 1955г. при преценката за валидност на последващите разпоредителни сделки. Следователно освен, че не са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика, поставените въпроси не са свързани с крайните изводи за неоснователност на предявения ревандикационен иск и не могат да се поставят като общо основание за допускане на касационното обжалване по аргумент от чл. 295 ал.2 ГПК , който допуска касационно обжалване на решението при второто разглеждане на делото от въззивния съд само за нарушения, допуснати при това разглеждане. Решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск са, че както преди 1963г., така и след това таванските помещения не са имали самостоятелен статут, не биха могли да бъдат предмет на разпореждания, отделно от главната вещ – жилищата, към които са принадлежали и ищците не могат да се легитимират като собственици на обектите в таванския етаж, описани в нот.акт № 72/1972г. С оглед на изложеното поставените въпроси не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК поради отсъствие на формулиран правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд и касационната жалба на И. И. Я. и И. Т. Х. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Насрещната касационна жалба на Т. Н. Р. и А. Ж. Р. не следва да се разглежда на основание 287 ал.4 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 187 от 17.01.2011г. по въззивно гражданско дело № 398/2009г. по жалбата на И. И. Я. и И. Т. Х. в частта, в която е отхвърлен предявения от тях ревандикационен иск за таванския етаж.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба вх.№ 51683 от 18.04.2011г. , подадена от Т. Н. Р. и А. Ж. Р..
Определението подлежи на обжалване само в частта, в която е оставена без разглеждане насрещната касационна пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: