4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 354
София, 10.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 775/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 254 от 09.04.2010 г. по ч. т. дело № 112/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 04.02.2010 г. по гр. дело № 5744/2009 г. на Русенския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.238, ал.2 ГПК.
В частната касационна жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на процесуалната норма на чл. 142, ал. 2 и 3 ГПК, като се сочи, че след като представителят на търговското дружество е уведомил съда и е представил доказателства за заболяване, неправилно съдът вместо да отложи делото, е уважил искането на процесуалния представител на ответника за прекратяване на делото на основание чл.238, ал.2 ГПК.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по два значими за спора правни въпроса, формулирани по следния начин: 1./ представляват ли особени непредвидени обстоятелства влошените метеорологични условия, които поради затваряне на пътищата страната не е в състояние да преодолее за явяване в открито съдебно заседание в случаите, в които седалището и адреса й на управление и седалището на съда се намират в различни градове и 2./ приложима ли е разпоредбата на чл.238, ал.2 ГПК по дела, образувани по установителните искове по чл.422 ГПК.
Ответникът [фирма] в срока по чл.278, ал.1 ГПК е подал отговор, в който се поддържа, че липсват предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, а по същество, че оплакванията срещу него са неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваният съдебен акт е потвърдено определението на районния съд, с което производството, образувано по предявен от настоящия жалбоподател иск с правно основание чл.422 ГПК е прекратено по съображения, че са налице визираните в чл.238, ал.2 ГПК предпоставки – ищцовото дружество не е взело становище по отговора на исковата молба, подадена от ответника и не е поискало разглеждане на делото в негово отсъствие, а в същото заседание процесуалният представител на ответната страна е поискал прекратяване на делото. В съобразителната му част е посочено, че съгласно чл.142, ал.2 ГПК съдът отлага делото, ако и страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което не може да отстрани, като предпоставките, визирани в хипотезиса на правната норма са кумулативно дадени. Изложено е, че при отсъствието на доказателства по делото, че законните представители на ищеца са били в обективна невъзможност да се явят в съдебно заседание, правилно районният съд е оставил без уважение молбата за отлагане на делото.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният процесуален въпрос относно наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като формулировката предполага преценка на представени по делото доказателства за наличието или отсъствието на предпоставки за прилагането на процесуалното правило, а подобна преценка не би могла да се извършва в стадия по селекция на касационните жалби. Възраженията за процесуални действия на въззивния съд в нарушение на цитираната процесуална норма, както и за нарушаване на правата на страната за участие във въззивното производство, са въпроси по съществото на спора и те не биха могли да намерят разрешение в стадия на селекция на частните касационни жалби с оглед тяхната допустимост по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са представени доказателства за обстоятелствата, препятствали законните представители на частният касатор да се явят в съдебно заседание, поради което този въпрос не е бил поставен на обсъждане от въззивния съд.
Вторият процесуалноправен въпрос е значение за изхода на делото, но по отношение на него не е налице сочената от частния касатор допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От изричното изброяване в ГПК на исковете, по отношение на които неприсъствено решение не се постановява – чл.324, чл.334 и чл.339 следва извода, че институтът на неприсъственото решение е приложим за всички видове дела, независимо от размера на предявения иск и вида на търсената с него защита. Прекратяването на делото по искане ищеца (чл.238, ал.1,in fin ГПК), по искане на ответника (чл.238, ал.2, пр.1 ГПК) или по силата на разпоредбата на чл.238, ал.3 ГПК е алтернатива на неприсъственото решение, което обуславя извод, че ако са налице съответните условия за това, прекратяването е допустимо по отношение на всички искове, които не са сред изключенията от посоченото по-горе правило.
При наличие на изчерпателна уредба на изключените от института на неприсъственото решение искове, не е налице необходимост от тълкуване, с оглед на което и този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При тези данни се налага извод, че не са налице законовите изисквания за достъп на въззивното определение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 230 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 254 от 09.04.2010 г. по ч. т. дело № 112/2010 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски в размер на сумата 230 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3