О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1693
София,23.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1451 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 111 от 16.05.2009 година по гр.д. № 183/2009 година на Великотърновски апелативен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявени от Н. И. С. и Г. Й. С., действащ чрез законния си представител Н. И. С., двамата от гр. Б., Плевенска област против “НЕК” ЕАД, гр. С., което е осъдено да заплати на Н. И. С. сумата 20000 лева и 30000 лева на Г. Й. С., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Г. С. , настъпила на 16.08.2001 година в резултат на трудова злополука. В решението е прието за установено, че ищцата Н. И. С. е съпруга на починалия Й. Г. С. , загинал на 16.05.2001 година в местоработата си в резултат на удар от електрически ток и получени електротравма, хипертония на сърцето и поликистоза на бъбреците. Смъртта на лицето е настъпила при едвовременен контакт на тялото посредством пръстите на ръцете с неизправен хладилник “М”, собственост на ответното дружество работодател, който пострадалия се е опитвал да монтира във фургон на дружеството. Прието е, че смъртта е настъпила в резултат на трудова злополука, настъпила поради неизправна вещ, собственост на ответното дружество, което отговаря за щетите на основание чл. 50 ЗЗД; че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ не изключва деликтната му отговорност за вреди по чл. 50 ЗЗД, на което основание ответникът е осъден да обезвъзмезди претърпените от ищците неимуществени страдания. Размерът на дължимото обезщетение, съдът е определил изхождайки от доказателствата за отношенията между ищците и загиналия Й. Г. С. , сочещи, че семейството е било задружно, сплотено, а внезапната ранна смърт на техния съпруг и баща им е причинила сериозна душевна травма. За разликата до предявения им размер – 35000 лева от Н. И. С. и 65000 лева от Г. Й. С., исковете са отхвърлени като неоснователни. Върху задължението за обезщетение е присъдена законна лихва, считано от датата на увреждането – 16.08.2001 година.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която са уважени исковете за неимуществени вреди е постъпила от “НЕК” ЕАД, гр. С.. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е кумулиране на договорната отговорност по чл. 200 КТ с деликтната отговорност по чл. 50 ЗЗД; въпросът за погасителната давност за вземането за лихви, както и относно критериите за справедлив размер на обезщетението за вреди, решението на въззивния съд е в противоречие с Практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 1* от 15.12.1992 г. по гр.д. № 1228/1992 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд; решение № 22 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 6* от 2007 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 100 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 13 от 19.02.2009 г. по т.д. № 312 от 2008 г. на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд; решение № 24 от 17.02.2009 г. по т.д. № 574 от 2008 г. на Първо отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд и решение № 46 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 621 от 2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответниците по касационната жалба Н. И. С. и Г. Й. С., действащ чрез законния си представител Н. И. С., поддържат, че липсват предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд е основателно. По обуславящия изхода на делото въпрос – приложима ли е деликтната отговорност по ЗЗД по въпроси, уредени в чл. 200-202 КТ, въззивното решение е постановено в противоречие с приложеното решение № 1* от 15.12.1992 г. по гр.д. № 1228/1992 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд, поради което касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 16.05.2009 година по гр.д. № 183/2009 година на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “НЕК” ЕАД, гр. С. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 1000 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
Насрочва делото за 20.01.2011 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: