Определение №1659 от по ч.пр. дело №450/450 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1659
 
София,.15.12.2009 година
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  девети декември две хиляди и девета  година в състав:
                                           Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА 
                                        Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                                            АЛБЕНА БОНЕВА
     изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 1461 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 949 от 08.07.2009 година по гр.д. № 2520/2008 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл.498 ГПК (отм.), предявен от Н. Л. К. от гр. С. против ЖСК “С”, гр. С. признато е за установено, че вписаното обстоятелство с решение № 3 от 01.08.2007 г. по ф.д. № 1791/1989 г. на Софийски градски съд по прекратяване и заличаване на ЖСК “С” е несъществуващо. Съдът е приел, че ЖСК “С” е била учредена с 10 член кооператори, в т.ч. ищците по делото К. и Р. К. като член кооператори по право въз основа на заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.). В периода от м. декември 2001 м. до м. февруари 2002 г. петима от член кооператорите се снабдили с нотариални актове за собственост върху обекти от сградата на ЖСК по обстоятелствена проверка на основание давностно владение и през 2006 година подали молби за напускане на ЖСК. На 20.04.2003 година е било проведено последното общо събрание на кооперацията, на което е била приета окончателна цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сграда и правото на строеж, както и взето решение за прекратяване на ЖСК. С влязло в сила решение на 01.02.2007 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 7123/2003 г., решението на общото събрание на ЖСК от 20.04.2003 година е било отменено като незаконосъобразно на основание чл. 39 ЗЖСК. На 01.08.2007 г., с решение № 23 по ф.д. № 1791/1989 г. на Софийски градски съд е било вписано заличаването на ЖСК “С” поради прекратяването и на основание чл. 35, ал.3 ЗЖСК. При така установените факти съдът е приел, че при липса на валидно взето решение за окончателна цена на имотите и припадащи се идеални части към обектите в ЖСК и снабдяване на всички член кооператори с нотариални актове за собственост, прекратяване на кооперацията не е настъпило, поради което вписаното с решение № 23 по ф.д. № 1791/1989 г. на Софийски градски съд обстоятелство е несъществуващо.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. С. Г., Й. С. Б. и П. М. А. като член кооператори на заличената ЖСК “С”. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обуславящите изхода на делото въпроси, а именно: прекратява ли се по право ЖСК, когато в резултат на доброволно напускане на член кооператори членствения състав спадне под необходимия минимум и не е възможно да бъде попълнен поради липса на свободни обекти в сградата; какъв ще бъде редът за заличаване на ЖСК в тази хипотеза и приложимо ли е по аналогия правилото на чл. 40, ал. 1, т.2, б. “б” ЗК и как би била представлявана ЖСК без действащ в пълен състав управителен съвет, се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. Л. К. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК са основателни. Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси, обуславящи изхода на делото, а именно: прекратява ли се ЖСК, когато в резултат на доброволно напускане на член кооператори членствения състав спадне под необходимия минимум; не е възможно да бъде попълнен поради липса на свободни обекти в сградата; какъв е редът за заличаване на ЖСК в подобна хипотеза и приложимо ли е по аналогия правилото на чл. 40, ал. 1, т.2, б. “б” ЗК се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 949 от 08.07.2009 година по гр.д. № 2520/2008 година на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Г. С. Г., Й. С. Б. и П. М. А., всички от гр. С., ул. “. № 42 в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 32 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, насрочва делото за 09.12.2010 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top