О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
София,19.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 736 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 464 от 28.11.2008 година по гр.д. № 2556/2008 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, предявен от Л. И. Д. С. против В. И. Д., двамата от гр. С. за сумата 3269,20 лева. За разликата до размер от 5247,67 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието, че ответникът В. И. Д. е ползвал съсобствения между страните имот, съставляващ апартамент на втория етаж в сградата на ул. “. № 14, гр. С. от лятото на 1998 г. Към 1998 г. имотът е притежаван в съсобственост между страните по делото и тяхната майка Е, която със саморъчно завещание от 26.03.1999 г. е завещала цялото си имущество на своята дъщеря Л. Д. – ищцата по делото. С нотариална покана, връчена на 12.11.1998 г., Ева и Л. Д. са поканили ответника да им заплаща обезщетение за това, че ползва сам съсобствения им имот. Ема Д. е починала на 27.10.2001 година. След смъртта и, между страните по делото е инициирано делбено производство, предмет на което е и претенция на В. Д. по чл. 30 ЗН за намаляване завещателните разпореждания на общия им наследодател Е. Прието е, че ответникът дължи на ищцата обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от получаване на поканата до 01.08.2002 година в размер на 2077 лева – обезщетение, определено съобразно притежаваните от ищцата 2/9 ид. части от имота, придобити в наследство от баща и И. Д. Прието е, че претенцията се явява основателна и за сумата 1191,64 лева, съставляващи дължимото от ответника обезщетение към неговата майка Е, чиито единствен правоприемник по силата на саморъчното завещание е ищцата – обезщетение за периода от писмената покана до датата на смъртта и на 27.10.2001 година. Прието е, че след смъртта на Е. Д. , на ищцата не се дължи обезщетение за над 2/9 ид. части от имота, тъй като няма отправена нотариална покана за заплащане на обезщетение в качеството и на наследник на Е. Д. и собственик на още 5/9 ид. части от имота въз основа на саморъчното завещание от 26.03.1999 г.; че след смъртта на Е. Д. ищцата е била призована да наследи, без да е демонстрирала своето намерение да приеме наследството ( в частност 5/9 ид. части от имота), като отправи нова нотариална покана за дължимото и се обезщетение.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е отхвърлен над сумата 3269,20 лева е постъпила от Л. И. Д. С. Поддържа се, че обжалвания съдебен акт е основан на изводи, засягащи правни въпроси по приложението на чл. 31, ал.2 ЗЗД, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. И. Д. я оспорва. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са основателни. Разрешеният в съдебния акт въпрос: дължи ли се ново писмено поискване от съсобственика при промяна на квотата му в съсобствеността е от значение за точното прилагане на чл. 31, ал.2 ЗС и за развитието на правото, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 464 от 28.11.2008 година по гр.д. № 2556/2008 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявения от Л. И. Д. – С. против В. И. Д. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС е отхвърлен над сумата 3269,20 лева.
УКАЗВА на касатора Л. И. Д. – С. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 40 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: