Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
София, 13.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3570 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 120 от 12.02.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 20.09.2008 година по гр.д. № 969/2005 година на Благоевградски окръжен съд. С въззивното решение на Благоевградски окръжен съд е оставено в сила решение № 606 от 19.07.2005 г. по гр.д. № 417/2004 г. на районен съд гр. Р., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Е. И. А. за признаване на установено по отношение на М. К. Ш., Г. К. К., Р. Л. К., Г. И. К. и Д. И. К., че възстановените с решения № 523 от 27.05.2004 г. и № 1* от 25.05.2004 г. земеделски земи в землището на Община гр. Б., към момента на внасянето им в ТКЗС са принадлежали на общия на страните наследодател М, починала на 06.12.1946 г. В частта му, с която искът е отхвърлен по отношение на нива от 4 дка в м. “Кацата”, община Б., първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127 ГПК отм.) – кои са фактите подлежащи на установяване при признание на собственика по земеделска реституция, че придобивното му основание за внесената в ТКЗС земя е наследство от общ наследодател.
В обжалваното решение на Благоевградски окръжен съд е прието, че в при спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ между наследници на общ наследодател, предмет на установяване е правото на собственост на наследодателя; че ищецът трябва да проведе пълно и главно доказване, че към момента на внасянето им в ТКЗС, земеделските земи са били собственост на общия на страните наследодател, независимо дали земите са били възстановени на ответниците в качеството им на негови наследници.
В решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/1999 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получили собствеността от него, с това те признават правото му и следва да докажат своето придобивно основание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище.
Предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. Спорът относно правото на собственост към този минал момент възниква между заинтересувани лица по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които претендират пред поземлената комисия права върху един и същ имот. Когато спорът за материално право е между наследници на общ наследодател и предмет на делото е кому принадлежи правото на собственост – на общия наследодател или на наследника, внесъл земите в селскостопанска организация, основателността на претенцията не зависи от доказване на оригинерно придобиване на собственост от наследодателя, а от установяването на самостоятелно придобивно основание извън наследяването на внеслия земите в ТКЗС. В този случай, ответникът следва да докаже своето придобивно основание извън наследяването преди смъртта на общия наследодател или към момента на внасянето на земите в ТКЗС.
За да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, Благоевградски окръжен съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на М. Д. К. (починала на 06.12.1946 г.) и Д. Т. К. , безследно изчезнал през 1933 г., по отношение на който, с решение № 861 от 10.10.2005 г. по гр.д. № 862/2005 г. на Разложки районен съд е прието за установено, че е починал на 26.10.1933 година. М. и Д. К. са имали четири деца – дъщеря Й. Д. К. , починала на 16.11.1972 година, чиито наследник е ищцата Е. И. А. и синове Н. Д. К., Т. Д. К. (ответници по делото) и К. Д. К. , починал на 16.06.1987 г. и оставил наследници Г. К. К. и М. К. Ш. (ответници по делото). В хода на съдебното производство, на 09.02.2006 година, е починал ответникът Т. Д. К. , заместен при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от Р. Л. К. (преживяла съпруга) и Г. И. К. и Д. И. К. (синове на починалата през 1972 г. Йордана Д. К. ). С решение № 445 от 12.09.2004 година по гр.д. № 402/2004 г. на Разложки районен съд е признато за установено по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на общинска служба по земеделие и гори гр. Б., правото на наследниците на М. Д. К. да възстановят собствеността си върху земеделски имоти в землището на гр. Б. нива с площ от 4 дка в местността “Дебелата овина”; нива с площ от 1,5 дка в местността “Шипотско”; нива с площ от 0,5 дка в местността “Герачни улици”; нива с площ от 1 дка в местността “Котечкото”; нива с площ от 1,5 дка в местността “Сухите блата”; нива с площ от 1 дка в местността “Момин гроб”; нива с площ от 1,5 дка в местността “Кацата” и ливада с площ от 5 дка в местността “Стагите”. Същевременно, с решение № 523 от 27.05.2004 г.; решение № 1* от 27.05.2004 г. и решение № 1Б от 05.01.1999 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Б. е било възстановено правото на собственост на Н. Д. К., Т. Д. К. и наследниците на К. К. върху ниви в м. “Дебелата увина” (общо 5440 дка); ниви общо от 3,621 дка в м. “Шипотско”; ниви общо от 0,750 дка в м. “Герачни улици”; ниви общо от 3,235 дка в м.”Котечкото”; ниви общо от 3,160 дка в м. “Сухите блата”; ниви общо от 4 дка в м. “Момин гроб” и ливади общо от 8,457 дка в м. “Страгите” – имоти, идентични изцяло или частично с възстановените на наследници на М. Д. К. с решение № 445 от 12.09.2004 година по гр.д. № 402/2004 г. на Разложки районен съд. Прието е за установено, че от 1928 година Д. К. , а след 1933 г. М. К. са обработвали процесните имоти, без обаче да е установено както правото им на собственост върху процесните земеделските земи, така и осъществено владение с намерение за своене. Прието е, че част от имотите, без тези в м. “Герачни улици” и “Момин гроб”, вероятно са били притежавани от Я. Д. З. , починала 1942 г., която с публични завещания от 1921 г. и от 10.03.1934 година е завещала цялото си имущество на Д. Т. К. , а с публично завещание от 21.01.1942 година е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на наследниците на Д. Т. К. , а именно М. Д. К. , К. Д. К. , Н. Д. К. и Т. Д. К. , всички от гр. Б.. П. е, че до смъртта на Я. Д. З. през 1942 година, земеделските земи са били обработвани от М. К. и децата и Й. , К. , Т. и Н. К. без намерение за своене; че при липса на доказателства за правото на собственост на наследодателката им Я. К. , публичното завещание не е произвело ефект на преминаване на правото на собственост, а е основание за начало на давностно владение, продължило по отношение на М. К. до смъртта и през 1946 година, т.е. за период, недостатъчен за придобиване на имотите по давност. Прието е, че нивите в местностите “Герачни улици” и “Момин гроб” вероятно са били притежавани от Д. К. , без това да е установено по безсъмнен начин, поради което придобиването им по наследство от преживялата му съпруга М не е доказано. Прието е, че не е доказано и придобиването им по давност, тъй като дори и да се приеме, че М. К. е установила давностно владение след смъртта на съпруга си през 1933 година, то до смъртта и през 1946 година не е изтекъл двадесетгодишния давностен срок по чл. 34 ЗД (отм.). Прието е, че въпросът за присъединяване владението на наследниците на М. К. към периода на осъществено от нея владение не следва да се обсъжда, тъй като с исковата молба не е въведен довод за придобиване по давност чрез присъединяване на владение; че след като правото на собственост на наследодателката на ищцата не е установено, не следва да се обсъжда и въпросът за правото на собственост на ответниците към момента на кооперирането върху заявените и възстановени им имоти.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно.
Неправилни, вътрешно противоречиви са формираните в решението изводи, че правото на собственост на Я. Д. З. върху процесните земи не е доказано; че същите земи са били обработвани от 1933 г. от М. К. и децата и без намерение за своене до смъртта на Я. З. през 1942 година и едва от този момент е осъществено начало на давностно владение, т.е. със смъртта на Я. З. , анимуса на наследниците на Д. К. е променен, с което е сложено начало на давностен срок по чл. 34 ЗД (отм.). Ако се приеме, че Я. Д. З. не е била собственик на процесните земи, то давностният срок по чл. 34 ЗД е започнал да тече не през 1942 г. след смъртта и, а от 1933 година, от когато М. К. е започнала да стопанисва процесните земи. В този случай, завещателните разпореждания на Я. Д. З. са правно ирелевантни и давността е текла по отношение на всички лица, владели процесните земеделски имоти, в т.ч. и по отношение на Й. Д. К. и тъй като двадесетгодишният давностен срок за придобиване на земите е изтекъл към момента на внасянето им в ТКЗС, то правото на възстановяване на земите е възникнало по отношение на всички наследници на Д. и М. К. , които са владели и обработвали земите общо.
Доказателствата по делото обаче сочат, че правото на собственост върху процесните земи е принадлежало на Я. Д. З. , която ги е завещала на част от наследниците на Д. К. , а именно на М. Д. К. , К. Д. К. , Н. Д. К. и Т. Д. К. От показанията на свидетелите Г, М. Д. , Й. М. и Г. К. се установява по безсъмнен начин, че земеделските земи са били собственост на Я. З. , сестра на майката на Д. К. ; че семейството на Д. К. е живеело в къщата на Я. З. , която не е имала деца и е предоставила всички свои имоти на наследниците на Д. К. Тези факти, съпоставени с представените по делото публични завещания от 1921, 1934 и 1942 г., обуславят извод, че процесните земеделски земи са били притежавани от Я. З. ; че М. К. и децата и Й. , К. , Т. и Н. са обработвали земеделските земи не като свои, а със съзнанието, че са собственост на Я. З. , която собственост ще наследят; че след смъртта на Я. З. земите са били придобити по завещание от 21.01.1942 година от М. Д. К. , К. Д. К. , Н. Д. К. и Т. Д. К. , а липсата на писмени доказателства за собственост на наследодателката им не променя този извод с оглед осъщественото от членовете на семейството на Д. К. давностно владение в нейна полза – от 1921 година, когато Я. З. е завещала за първи път имотите си на Д. К. до смъртта и през 1942 година са изтекли повече от двадесет години, поради което имотите са придобити по давност при условията на чл. 34 ЗД (отм.). Така, в качеството и на наследник на М. К. , Й. Д. К. е придобила ? ид. част от наследената от нейната майка ? ид. част от земеделските земи или със смъртта на майка и през 1946 година е придобила 1/28 ид. част от земеделските имоти, а останалите 6/28 ид. части са преминали в наследство към братята и К. , Н. и Т. К. , всеки от които е наследил 1/4 ид. част от земите по завещание от Я. З. и по 2/28 ид. част по закон, като преки наследници на М. К. – съгласно чл. 21, ал. 3 ЗН (отм.) обн. ДВ. бр.20 от 1 Я. 1890г., в редакция ДВ, бр.156 от 1 януари 1938г, приложим към момента на откриване на наследството, при наследяване на непокритите недвижими имоти, когато низходящите са от мъжки и от женски пол, частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Въведеният от ответниците в хода на производството довод, че преди внасянето им в ТКЗС земеделските земи са били поделени и всеки е внесъл своята част, съобразно с което са и заявените претенции за възстановяване на земите, се явява неоснователен. По делото не са представени доказателства за извършена между наследниците на Я. З. и М. К. делба на земеделски земи. Обратното- установено е, че земите са се обработвали общо, в т.ч. и от Й. К. и съпругът и, което е продължило до внасянето на земите в ТКЗС – показания на свидетелите Г, М. К. , К. К. и Л. К.
Предвид изложеното, към момента на внасянето им в ТКЗС, правото на собственост върху процесните земеделски земи е принадлежало на Й. Д. К. , в качеството и на наследник на М. Д. К. и на К. Д. К. , Н. Д. К. и Т. Д. К. в качеството им на наследници по завещание на Я. Д. З. и като наследници по закон на М. Д. К. или ? от земеделските земи са били съсобственост между наследниците на М. Д. К. при квоти съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.3 ЗН (отм.).
Необоснован, непочиващ върху доказателствата по делото е и изводът на въззивният съд, че имотите в м. “Герачни улици” и м. “Момин гроб” са били собственост на Д. К. , тъй като не е установено да са били собственост на Я. З. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че семейството на Д. К. не е имало собствени земи; че са обработвали земите на Я. З. , чиято къща са обитавали и е било известно, че цялото и имущество ще бъде наследено от Д. К. и семейството му. Липсват каквито и да било доказателства, че Д. К. е притежавал собствени имоти извън тези на родственицата си Я. З. ; че обработваните от него до 1933 година и от семейството му до внасянето им в ТКЗС земеделски земи в м. “Герачни улици” и м. “Момин гроб” са били собственост на Д. К. , поради което изводът на въззивния съд относно собствеността им е необоснован. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и в хипотеза, че имотите в тези местности са били собствени на Д. К. (което обстоятелство не е установено), то след смъртта му през 1933 година, земите са били придобити по наследство от преживялата му съпруга и четирите му деца, поради което въпросът за придобиването им по давност се явява неотносим към спорното право.
С оглед изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск се уважи като основателен по отношение на 1/ 4 ид. част от имотите: нива с площ от 5,440 дка в местността “Дебелата овина” (имоти № 0* и № 0* нива от 3 дка в м. “Котечкото”( имот, пл. № 1* и имот пл. № 1* които не са идентични с тези по договор за продажба от 1949 г. – заключение на вещи лица А. , А. и Г. от 12.02.2007 г.); нива с площ от 3,7 дка в местността “Шипотско” (имот № 1* и № 1* нива с площ от 1 дка в местността “Герачни улици” (имот № 146026); нива с площ от 1,5 дка в местността “Сухите блата” (имоти № 0* и № 0* нива с площ от 4 дка в местността “Момин гроб” (имоти № 2* и № 2* и ливада с площ от 5 дка в местността “Стагите” (имот № 1* и № 1558028).
В частта му, с която първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено по отношение на нива с площ от 4 дка в местността “Кацата”, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на този имот липсва спор за материално право – имотът не е заявен за възстановяване от ответниците, съответно не е възстановен с решения на Общинска служба по земеделие и гори в полза на ответниците, а с решение № 445 от 12.09.2004 година по гр.д. № 402/2004 г. на Разложки районен съд, по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване по отношение на всички наследници на М. Д. К.
С оглед изхода на делото на касатора, ищец по делото следва да бъдат присъдени направени в хода на инстанционното производство съдебни разноски, изчислени по компенсация съобразно уважената част от иска в размер на 783 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 432 от 20.09.2008 година по гр.д. № 969/2005 година на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. А. от гр. Р. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на М. К. Ш., Г. К. К., Р. Л. К., Г. И. К. и Д. И. К., че възстановените земеделски земи в землището на Община гр. Б., а именно: нива с площ от 5,440 дка в местността “Дебелата овина”; нива от 3 дка в м. “Котечкото; нива с площ от 3,7 дка в местността “Шипотско”; нива с площ от 1 дка в местността “Герачни улици”; нива с площ от 1,5 дка в местността “Сухите блата”; нива с площ от 4 дка в местността “Момин гроб” и ливада с площ от 5 дка в местността “Стагите” към момента на внасянето им в ТКЗС са принадлежали на общия на страните наследодател М.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по предявения от Е. И. А. с ЕГН ********** от гр. Р. по отношение на Н. Д. К. с ЕГН **********, М. К. Ш. с ЕГН **********, Г. К. К. с ЕГН **********, Р. Л. К. с ЕГН **********, Г. И. К. с ЕГН ********** и Д. И. К. с ЕГН **********, че ? (една четвърт) от възстановените земеделски земи в землището на Община гр. Б., а именно: нива с площ от 5,440 дка в местността “Дебелата овина”; нива от 3 дка в м. “Котечкото; нива с площ от 3,7 дка в местността “Шипотско”; нива с площ от 1 дка в местността “Герачни улици”; нива с площ от 1,5 дка в местността “Сухите блата”; нива с площ от 4 дка в местността “Момин гроб” и ливада с площ от 5 дка в местността “Стагите” към момента на внасянето им в ТКЗС са принадлежали на наследниците на М. Д. К. , починала на 06.12.1942 година, а именно на Н. Д. К.; на Й. Д. К. , починала на 16.11.1972 година; К. Д. К. , починал на 16.06.1987 г. и Т. Д. К. , починал на 09.02.2006 година.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432 от 20.09.2008 година по гр.д. № 969/2005 година на Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е обезсилено решение № 606 от 19.07.2005 година по гр.д. № 417/2004 г. на Разложки районен съд в частта по предявения от Е. И. А. от гр. Р. против М. К. Ш., Г. К. К., Р. Л. К., Н. Д. К., Г. И. К. и Д. И. К. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на нива с площ от 4 дка в местността “Кацата” в землището на Община гр. Б. и производството в тази му част е прекратено.
ОСЪЖДА Н. Д. К. с ЕГН **********, М. К. Ш. с ЕГН **********, Г. К. К. с ЕГН **********, Р. Л. К. с ЕГН **********, Г. И. К. с ЕГН ********** и Д. И. К. с ЕГН ********** да заплатят на Е. И. А. с ЕГН ********** сумата 783 (седемстотин осемдесет и три) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: