О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1502
София, 03.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1186 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 588 от 03.04.2009 година по гр.д. № 105/2009 година на Пловдивски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от М. И. С. от гр. К. против А. Н. Н. от гр. К. за сумата 1511,31 лева, съставляваща стойност на 1/3 от получени дивиденти от 2642 броя акции от капитала на АД “Българска роза”, гр. К. за периода 2001 – 2005 година. В решението е прието за установено, че ответникът, в качеството си на наследник по закон на Н. А. Н. , починал на 06.02.1979 г. е бил обезщетен по реда на чл. 18 ЗППДОП (отм.) с 2462 броя акции от капитала на АД “Българска роза” гр. К., въз основа на които в периода 2001-2005 г. е получил дивиденти на обща стойност 6030,92 лева. Наследник по заместване на починалия Н. А. Н. е била неговата внучка Н. А. , починала на 30.06.1979 година и оставила за наследник своята майка М. И. С. – ищцата по делото. Прието е, че ответникът, получавайки дивиденти като единствен наследник на Н. Н. се е обогатил без основание за сметка на ищцата, на която се полага съответна на дела и част от извършените от търговското дружество плащания, които с оглед предявения петитум са присъдени в размер на 1511,31 лева. Прието е, че въведеното от ответника възражение за давност е неоснователно; че чл. 111, б. “в” ЗЗД е неприложим за процесното вземане, което не е за дивиденти, дължими от търговското дружество, а съставлява обезщетение, произхождащо от неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на наследствени права на ответницата; че приложима е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, започнала да тече от момента на настъпване на неоснователното разместване на блага, т.е. от получаване на първите дивиденти от ищеца на 11.09.2002 г. с оглед на което към момента на предявяване на иска на 11.09.2007 г. не е налице изтекла погасителна давност.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. Н. Н. от гр. К.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че възприетите в решението изводи относно правото да се получат дивиденти въз основа на чужди поименни акции се явява в противоречие с изводите, формирани в решение № 1* от 26.09.2002 година по гр.д. № 2249/2001 г. на Върховен касационен съд, Пето гражданско отделение, в което е прието, че правото на дивидент е неразривно свързано с акцията; че правото на дивидент се поражда от момента на възникване на членственото правоотношение и следва съдбата на акцията. Поддържа се, че въззивното решение е постановено и в противоречие с изводите, възпрети в решение № 1* от 07.02.2002 г. по адм. д. 9995/2001 г. и решение № 1* от 25.11.2003 г. по адм.д. № 1819/2003 г. на Върховния административен съд, съгласно които правото на дивидент произтича от правото на собственост върху акцията, което може да възникне само при своевременно заявена претенция пред приватизиращия орган по реда на чл. 18 ЗППДОП (отм.), както и че заявлението на един от наследниците не ползва останалите в процедурипо реда на ЗППДОП (отм.). Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съществените за изхода на делото въпроси относно възможността на трето лице извън поименния собственик на акцията да претендира произтичащи от нея права; относно съдържанието на правото на дивидент; моментът на възникване на това право; приложима ли е към това право кратката погасителна давност; основателността на претенцията за дивиденти от непритежавани акции, без претендиращия да има членствено правоотношение като акционер; ползва ли заявлението на един от наследниците и останалите такива при приватизация по реда на чл. 18 ЗППДОП са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба М. И. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК са неоснователни. Приложеното съдебно решение № 1* от 26.09.2002 година по гр.д. № 2249/2001 г. на Върховен касационен съд, Пето гражданско отделение, касаещо хипотеза, в която е извършено джиро на акции, не е относимо към процесното правоотношение. Неоснователен е и доводът за противоречива практика, базиращ се на приложените решения по административни дела, които не формират практика по гражданскоправни въпроси. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешените материалноправни въпроси относно възможността на трето лице да претендира произтичащи от поименна акция права; съдържанието на правото на дивидент; моментът на възникване на това право; приложима ли е към това право кратката погасителна давност; основателността на претенцията за дивиденти от непритежавани акции, без претендиращия да има членствено правоотношение като акционер; ползва ли заявлението на един от наследниците и останалите такива при приватизация по реда на чл. 18 ЗППДОП и налице ли е неоснователно обедняване в патримониума на лице от неполучени дивиденти от поименни акции на трето лице, обуславящи изхода на делото са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 588 от 03.04.2009 година по гр.д. № 105/2009 година на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя А. Н. Н. от гр. К. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 30,86 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, насрочва делото за 04.11.2010 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: