О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 695/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. К., град С., подадена от пълномощника му адвокат И, срещу решение №73 от 11.08.2008 г. по гр. дело №1656/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №16 от 11.05.2007 г. по гр. д. №3619/2003 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу „КЗУ”АД за сумата 41 016.37 лв. – разходвани и невъзстановени негови лични средства за периода 1999 г. – 2002 г. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на „КЗУ”АД сумата 24 810.50 лв., получена като разход за закупуване на материали и други стоково-материални ценности, по представени в счетоводството на дружеството фактури, без стоките да са получени и заприходени. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал закупуването на материали и други стоково-материални ценности и влагането им в производствени дейности, възложени му от работодателя.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси относно неизпълнение задължението на съда по реда на чл.188 ГПК/отм./ да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и за отказа на въззивния съд в нарушение на процесуалните правила да допусне исканата експертиза за установяване по какъв начин са вложени процесните стоки и материали.
Ответникът по касационната жалба „КЗУ”АД, град С., оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика. Според нея съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Според разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Въззивният съд е оставил искането на касатора за назначаване на експертиза с посочената по-горе задача без уважение, а впоследствие е приел, че не е доказал твърденията си. Така касаторът е бил лишен от възможността да изпълни задължението си по чл.127, ал.1 ГПК/отм/.
Касационната жалба на Г. С. К. трябва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73 от 11.08.2008 г. по гр. дело №1656/2007 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.