О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София 29.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 855/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №353 от 04.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3321/2008 г., с което е оставено в сила решение №194 от 14.10.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №1088/2008 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск от Д. С. А. срещу Е. „М”, представляван от собственика С. М. И. , с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 31.03.2005 г. Въззивният съд е приел, че елемент от фактическия състав на обезвредата по чл.200, ал.1 КТ е степента на причинената вследствие на трудовата злополука трайна неработоспособност, като обезщетение при тази хипотеза се дължи от работодателя само ако трайната неработоспособност е над 50%. В случая тя е 31% и работодателят не дължи обезщетение.
Недоволен от решението е Д. С. А., град П., които го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси за това дължи ли се обезщетение за вреди от трудова злополука когато е причинена трайна неработоспособност под 50%, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Е. „М”, представляван от собственика С. М. И. , град П., не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата. Според едни решения с изменението на чл.200,ал.1 КТ/ДВ, бр.52 от 2004г./, законодателят, запазвайки отговорността на работодателя при временна нетрудоспособност и трайна нетрудоспособност над 50%, я е ограничил по отношение на трайната неработоспособност под 50%, изключвайки работниците с такъв процент трайна неработоспособност от оправомощените да получат обезщетение. Според други решения систематичното и историческо тълкуване на разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ и във връзка с чл.212 КТ налага извод, че временната неработоспособност, трайната неработоспособност над 50 % или смъртта на работника или служителя, макар формулирани отделно в текста на чл.200, ал.1 КТ /ред. ДВ бр.52/2004г./, не са отделни и изчерпателно изброени вреди, които само следва да се обезщетят от работодателя. Те не са отделни предпоставки за задължението за обезвреда, което е задължение за репариране на всички вреди от трудова злополука или професионално заболяване. То произтича от препращащата норма на чл.212 КТ към правилата за деликтната отговорност – чл.51, ал.1 ЗЗД – на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и по аргумент на чл.200, ал.3 КТ. Отговорността на работодателя е договорна – на основание трудовото правоотношение с увредения. Това изключва приложението на деликтната отговорност по ЗЗД с изключения на правилата, към които препраща КТ с разпоредбата на чл.212 за определяне обезщетението за неимуществени вреди. Трайната неработоспособност под 50% също е увреждане на здравето на пострадалия работник или служител и затова е приложима защитата на КТ. Недопустимо е наличието на два различни реда на защита при увреждане на здравето от трудова злополука. Единият – обективната отговорност на работодателя – при временната неработоспособност и трайната неработоспособност над 50 % и вторият – гаранционно – обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, елемент от фактическия състав на която е виновното деяние на служители на работодателя, при трайна неработоспособност под 50%. Изменението на КТ през 2004 г. само е заменило понятието „инвалидност” с „трайна неработоспособност над 50%”, уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО. Тази промяна обаче не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионално заболяване обективно, независимо от това дали негов орган или работник има вина за настъпването.
Ето защо касационната жалба на Д. С. А. трябва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №353 от 04.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3321/2008 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.