О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София 21.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 478/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №253 от 27.11.2008 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. №317/2008 г., с което е оставено в сила решение №32 от 28.03.2008 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №138/2007 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявенините искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че за част от процесния период съсобствените сгради и помещения са били отдавани под наем, поради което ответникът не е ползвал лично същите. Освен това няма и писмено искане от ищците за плащане обезщетение за ползата, от която са лишени. Това е така, защото и двете представени по делото искания не са достатъчно конкретизирани относно съсобствените части на ищците, начина на обезщетяване и размера на претендираното обезщетение, поради което искът е неоснователен.
Недоволни от решението са жалбоподателите М. А. А., А. А. Д., Л. М. и М. К. А., всички със съдебен адрес на пълномощника им адвокат Б град Р., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси за това какво трябва да е съдържанието на писмената покана по смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС.
Ответникът по жалбата „Д”А. , град Р., не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика. Според нея не е необходимо в писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС да се посочват съсобствените части на ищците, начина на обезщетяване и размера на претендираното обезщетение.
Касационната жалба на М. А. А., А. А. Д., Л. М. и М. К. А., трябва да се допусне до разглеждане, като на касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 435.62 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №253 от 27.11.2008 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. №317/2008 г.
УКАЗВА на М. А. А., А. А. Д., Л. М. и М. К. А., в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 435.62 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.