О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София 29.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 189/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 18.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2353/2008 г., с което е отменено частично решение №32 от 27.03.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 3423/2007, с което е уважен иск по чл. 215 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят „”, град П. ив, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за обвързаността на съда от правната квалификация на предявения иск и служебното му задължение да го квалифицира сам, като изходи от основанието и петитума на исковата молба, както и за естеството на правоотношенията между работодател и работник, възникнали от сключен от работодателя в полза на работника импресарски договор, които са съществени и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. Б. М., град Пловдив, възразява срещу допускането и. Оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси са съществени – обуславят крайното решение на съда и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК/, както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предметът на спора следва да бъде разгледан така, както е посочен от ищеца – като трудов, а не с оглед твърденията на ответника за друг вид правна връзка между ищеца и третото лице, в резултат на която ищецът е бил ангажиран извън трудовия му договор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че повдигнатите въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях няма трайно установена съдебна практика, в която се разграничават правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения, в т.ч. от действия на работодателя в полза на работника, които са одобрени от последния.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 18.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2353/2008 г.
УКАЗВА на „ О. дружество”, град П. ив, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 68.21 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.