О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
София 17.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 909/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Ц. и Ц. Д. В., двете от В. , подадена от пълномощника им адвокат Ш, срещу решение №635 от 05.11.2008 г. по гр. дело №492/2008 г. на
Ответникът по касационната жалба „О”АД, град П., оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Първият въпрос е относно наличието на причинна връзка между професионалното заболяване на наследодателя им и смъртта му. Вторият се отнася за обвързващата доказателствена сила на акта за смърт съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 ГПК/отм./
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №635 от 05.11.2008 г. по гр. дело №492/2008 г. на Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Първият, посочен по-горе въпрос, е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея решаващият съд трябва да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение по поставените от касаторите въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика. Като е обсъдил доказателствата за това дали професионалните заболявания на наследодателя на ищците са причина за смъртта му, въззивният съд в съответствие със съдопроизводствените правила се е произнесъл по основателността на исковете. Относно втория повдигнат въпрос – той е решен също в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.143, ал.1 ГПК/отм./, съобразно която официалният свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила до опровергаването и. В разглеждания случай в акта за смърт на наследодателя на ищците като причина за смъртта са посочени исхемичен мозъчен реинсулт, ХОББ и дихателна недостатъчност но от приетите по делото медицински експертизи е установено по несъмнен начин, че последните две заболявания имат само фонов характер и не са пряка и непосредствена причина за смъртта.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №635 от 05.11.2008 г. по гр. дело №492/2008 г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА М. В. Ц. и Ц. Д. В., двете от В. , да заплатят на „О”АД, град П., 1000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.