О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София 21.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 407/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г. и П. Д. Г., двамата от град П., приподписана от пълномощника им адвокат Е. М. , срещу въззивно решение №941 от 16.06.2008 г. по гр. дело № 496/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №196 от 04.01.2008 г. по гр. д. №2412/2007 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е развален договор, сключен на 19.11.1990 г. с нотариален акт №74 по нот. дело №6432/1990 г., с който С. И. П. , починала в хода на делото, е прехвърлила на Е. Г. Г., по време на брака и с П. Д. Г., 2/3 идеални части от дворно място, съставляващо имот пл. №293 в УПИ * – жилищен комплекс от кв. 658-стар по плана на П. градска част, град П., цялото с площ от 287 кв.м., находящо се в град П., ул. „Д”№8, срещу задължение за издръжка и гледане. Въззивният съд е приел, че сключването на втори договор за издръжка и гледане от прехвърлителката през 2005 г. със сина и Й. Й. , не освобождава Е. Г. Г. от поетото задължение за издръжка и гледане.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси относно това, че след като по общо споразумение между страните през 2005 год. гледането и издръжката са поети от сина на прехвърлителката, то това е заместване в дълг и следва да се приеме, че няма основание за разваляне на сключения през 1990 г. алеаторен договор, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касационната жалба И. Г. Д. и Й. Г. Й., град П., оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт №83 по нот. дело №79/2005 г., прехвърлителката по договора от 1990 г. Стоила И. П. , приобретателката по същия договор Е. Г. Г. и И. Г. Д. са прехвърлили своите идеални части от недвижим имот на Й. Г. Й. срещу задължението му да гледа и издържа С. И. П. От съдържанието на самия договор, тълкуван при условията на чл. 20 ЗЗД, се налага изводът, че страните по него са изявили изрично общо намерение за заместване в дълг по реда на чл.102, ал.1 ЗЗД. Това заместване в случая е станало и възмездно като приобретателката по договора от 1990 г. Е. Г. Г. е прехвърлила правото си на собственост върху недвижим имот срещу поемането на задължението и за гледане издръжка от третото лице – Й. Г. Й.. Според посочената по-горе съдебна практика от този момент задължението за издръжка и гледане е преминало към новия длъжник и кредиторът не може да има претенции към досегашния длъжник. Той може да иска изпълнение само от новия длъжник, станал такъв по негова воля.
Касационната жалба на Е. Г. Г. и П. Д. Г. трябва да се допусне до разглеждане, като на касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30.96 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №941 от 16.06.2008 г. по гр. дело № 496/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на Е. Г. Г. и П. Д. Г., двамата от град П., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30.96 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.