О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София 10.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 374/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №339 от 26.11.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №660/2008 г., с което е оставено в сила решение от 05.02.2007 г. на Софийския районен съд по гр.д. №27141/2006 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от А. К. С. срещу М. Г. У. „С”, град С., иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ за сумата 2 414.45 лв. – обезщетение за недопускане до работа за периода 08.07.2006 г. – 07.12.2006 г. Въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че ищецът вече е бил незаконно недопускан до работа за периода 06.04.2006 г. – 07.07.2006 г., то обезщетението по чл.225, ал.3 КТ не се дължи за неограничен период от време и ищецът трябва да докаже отново личното си явяване в предприятието и желание да заеме работата и за периода 08.07.2006 год. – 07.12.2006 г.
Недоволен от решението е жалбоподателят А. К. С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси относно прилагането на разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Конкретно се твърди, че явяването в предприятието на възстановения на работа работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ трябва да е само еднократно и първоначално, като не е необходимо за всеки период, за който се претендира присъждане на обезщетение, работникът отново да се явява и да заявява желание да заеме работата.
Ответникът М. Н. У. „С”, град С., оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Според нея достатъчно е и първоначалното и еднократно явяване на работа. Това е така, защото в разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ е посочено изрично, че е налице недопускане на работа „след явяването“ на работника или служителя в предприятието, което означава липса на изискване за присъствие през целия период или през различни периоди на недопускане. Оттук следва, че е напълно достатъчно работникът или служителят дори и един единствен път да е посетил предприятието и да е изявил готовност за започване на работа, за да се приеме, че е изпълнено задължението за явяване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №339 от 26.11.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №660/2008 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.