О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София 12.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1680/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. И., с. Б. река, община П., област П. , подадена от пълномощника и адвокат И, срещу въззивно решение №514 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и решение №1082 от 15.06.2009 г. по гр. д. №62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено решение №514 от 25.03.2009 г., в частта с която е отменено решение №81 от 01.12.2006 г. по гр. д. №100/2006 г. на Първомайския районен съд и са отхвърлени предявените от Т. Г. И. срещу Д. Г. Д. искове за признаване за установено на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че придобитите по време на брака им с нотариален акт №106 от 2000 г. недвижими имоти – дворно място от 1 565 кв. м. с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, представляващ поземлен имот 287, кв.21 по плана на с. Б. река и нива от 0.563 дка, четвърта категория, съставляваща имот 072055, в м. „Р”, в землището на с. Б. река, са лична собственост на ищцата.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Д., Д. , оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Д. Г. Д., Д. , срещу същите решения – решение №514 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и решение №1082 от 15.06.2009 г. по гр. д. №62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено решение №514 от 25.03.2009 г., в частта с която е отменено решение №81 от 01.12.2006 г. по гр. д. №100/2006 г. на Първомайския районен съд и е признато за установено по отношение на него на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че Т. Г. И. е собственик на придобитите по време на брака им с нотариален акт №144 от 1999 г. недвижими имоти – дворно място от 1 000 кв. м. с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и паянтови стопански постройки със застроена площ от общо 117 кв.м., съставляващо имот №ХІХ-284 в кв.21 по плана на с. Б. река и празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо имот №284 в кв.21 по плана на с. Б. река.
Ответницата по тази касационна жалба Т. Г. И., с. Б. река, община П., област П. , оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че с посочените по-горе два нотариални акта страните по делото по време на брака си, прекратен впоследствие – на 15.11.2005 г., са закупили процесните недвижими имоти. Купувачи и по двата договора са двамата бивши съпрузи. По делото са събрани доказателства за това, че двата имота, закупени през 1999 г., са придобити изключително с парични средства на ищцата, дарени и от родителите. За другите два имота, закупени през 2000 г., не са събрани такива доказателства.
Жалбоподателката Т. Г. И. е изложила твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси за това достатъчно ли е установяването на факта на даването на пари от родителите на единия съпруг за закупуването на недвижим имот по време на брака за оборване презумпцията по чл.19, ал.3 СК/отм./ и приложението на разпоредбата на чл.21, ал.1 СК/отм./, както и дали придобиването на имота от двамата съпрузи като купувачи означава възникване на съпружеска имуществена общност върху него независимо от произхода на паричните средства. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са две публикувани решения на ВКС – решение №756 от 22.01.1996 г. по гр. д. №809/1995 г., І г.о. на ВС и решение №1124 от 19.10.2007 г. по гр. д. №1281/2006 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Касаторът Д. Г. Д. е изложил твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се до това чия е доказателствената тежест при иск за пълна трансформация по чл.21, ал.1 СК и за възможността за оборването на преобразуването на лично имущество със свидетелски показания. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са нри решения на ВКС.
Касационнаите жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
Касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Т. Г. И. в частта относно отхвърлянето на исковете за признаване за установено на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че придобитите по време на брака им с нотариален акт №106 от 2000 г. недвижими имоти – дворно място от 1 565 кв. м. с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, представляващ поземлен имот 287, кв.21 по плана на с. Б. река и нива от 0.563 дка, четвърта категория, съставляваща имот 072055, в м. „Р”, в землището на с. Б. река, са лична собственост на ищцата не следва да бъде допуснато, тъй като от представените две решения не може да се направи извод за противоречивото им решаване от съдилищата. Те са неотносими – първото се отнася до това, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, както и, че преобразуването на лично имущество може да се доказва в делбеното производство след прекратяване на съпружеската имуществена общност. Второто решение пък е за това дали банковото бордеро за превод на сумата е достатъчно доказателство за установяване дарение от родителите и за оборване презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи.
Касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Д. Г. Д. в частта, с която е признато за установено по отношение на него на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че Т. Г. И. е собственик на придобитите по време на брака им с нотариален акт №144 от 1999 г. два недвижими имоти, следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси обуславят изхода на делото и се решават противоречиво от съдилищата.
На касатора Д. Г. Д. следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Т. Г. И., с. Б. река, община П., област П. , на въззивно решение №514 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и решение №1082 от 15.06.2009 г. по гр. д. №62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено решение №514 от 25.03.2009 г., в частта с която е отменено решение №81 от 01.12.2006 г. по гр. д. №100/2006 г. на Първомайския районен съд и са отхвърлени предявените от Т. Г. И. срещу Д. Г. Д. искове за признаване за установено на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че придобитите по време на брака им с нотариален акт №106 от 2000 г. недвижими имоти – дворно място от 1 565 кв. м. с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, представляващ поземлен имот 287, кв.21 по плана на с. Б. река и нива от 0.563 дка, четвърта категория, съставляваща имот 072055, в м. „Р”, в землището на с. Б. река, са лична собственост на ищцата.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Д. Г. Д., Д. , срещу решение №514 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и решение №1082 от 15.06.2009 г. по гр. д. №62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено решение №514 от 25.03.2009 г., в частта с която е отменено решение №81 от 01.12.2006 г. по гр. д. №100/2006 г. на Първомайския районен съд и е признато за установено по отношение на него на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че Т. Г. И. е собственик на придобитите по време на брака им с нотариален акт №144 от 1999 г. недвижими имоти – дворно място от 1 000 кв. м. с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и паянтови стопански постройки със застроена площ от общо 117 кв.м., съставляващо имот №ХІХ-284 в кв.21 по плана на с. Б. река и празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо имот №284 в кв.21 по плана на с. Б. река.
УКАЗВА на Д. Г. Д., Д. , в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.